За книгата
Василка Маринова Хинкова, българска поетеса и преводач, е родена на 27.03.1927 г. в сeло Реселец, Плевенска област. Завършва гимназия в град Луковит (1946) и българска филология и руски език и литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски". (1950). Работи като редактор в Радио "София" и Издателство "Народна култура". Дебютира с поетичната книга "Светли пътища" през 1956 г. Издава 26 книги с поезия и белетристика, има над 100 публикации и в печата. Съчинения: "Чешмата с птиците" (1962), "Пътникът с фиданката" (1964), "Дъно и небе" (1967), "Пъстри камъчета" (1967), "Мълчаливо докосване" (1968), "Слънчеви черги" (1968), "Символи" (1969), "Лека нощ, мамо" (повест, 1970, 1989), "Лодки в снега" (1972), "Къде свършва небето" (1976), "Избистреното поречие" (1977), "Хляб със слънце замесен" (1977), "Цвят от огнище" (1979), "Безсолният хляб" (1981), "Къде свършва небето? Кой е направил морето?" (1985), "Чужди прагове" (1985), "Лека нощ, мамо!" (1989), "Произнеси името ми... Записки за отсамното и отвъдното" (1996), "На гости при никого" (импресии, мемоарни есета, стихотворения в проза, новели, 2000), "Сто години любов" (2000), "Въздишката на вятъра" (2002), "Човек се ражда за радост" (разкази и новели, 2007), "Да се родиш в сряда" (мемоари, 2009), "Само за теб" (2009), "Заради миговете щастливи" (2011). Стиховете й са преведени на руски, украински, полски, чешки, сърбохърватски, румънски, монголски и турски език. Носител на орден "Кирил и Методий I степен". Член на Съюза на българските писатели. Превежда от руски и английски език. За повестта си "Къде свършва небето" получава наградата на Комитета за култура през 1977 г. Носител е на специалната награда от поетичния конкурс "Свищовски лозници", 2006 г. Нейн съпруг е Христо Панчаров - главен редактор на вестник "Горско дело" (1979-1988). Умира на 11 януари 2015 г. Корици: Меки
Въздишката на вятъра — Василка Хинкова. Издателство: Захарий Стоянов. Година: 2002. Език: Български. 116 страници. Състояние: Много добро.