За книгата
Илия Арнаудов:Роден е 7 юни 1899 година в Русе под знака на Близнаци в културно семейство. Учи в елитната гимназия "Княз Борис Първи", една от водещите у нас, дала на българската наука и изкуство редица големи личности. Занимава се с музика, открива света на операта и осемнайсетгодишен постъпва като суфльор в Софийската опера. След две години заминава за Виена, за да учи режисура при прочутия Ханс Брайер от Виенската опера. После специализира в Берлинското висше училище за музика. През 1929 година, вече зрял, тридесетгодишен, постъпва като режисьор постановчик в Софийската опера. По това време режисьорите Хитьо Попов и Николай Веков са поели почти изцяло всички постановки и за младия Арнаудов е трудно да получи нова задача, той дълго време асистира. Първата му самостоятелна работа е операта "Хензел и Гретел" на Хумпердинкт с премиера на 11 март 1932 под диригентството на Херман Щанге. Успехът е голям. Илия Арнаудов доказва, че притежава необходимите за един оперен режисьор музикалност, култура и фантазия. През следващия сезон му поверяват абсолютната премиерата на новата опера на Князов "Иванко" и "Миньон" на Амброаз Тома с участието на първия тенор Каренин, Мария Милкова- Золотович и Елена Гебел- Димитрова. Постепенно Илия Арнаудов се налага в театъра и започва да поставя предимно неиграни заглавия като: "Цар и дърводелец" на Лорцинг, "Силата на съдбата " на Верди, "Фаворитката" от Доницети, "Иродиада" на Масне, "Марта" от Флотов. Той е първият постановчик на "Летящият холандец", който реализира под музикалното ръководство на Венедикт Бобчевски с един първокласен състав: Цветана Табакова / Сента/, Михаил Попов / Даланд/, Любен Минчев / Ерик/, Слави Филев / Кормчията/, Диана Герганова / Мари/, а в заглавната роля е Цветан Капролев. По-късно в образа ще се превъплъти и големият Христо Бръмбаров. Това е може би най- големият постановъчен успех на Илия Арнаудов, който въпреки качествата си не получава достатъчно работа в театъра. Това компенсира с писането. Оставил ни е редица статии, монографии, студии и няколко книги. Сред тях особено ценни са: "История на италианската музика", "Вагнер и Лоенгрин", "Народна песен и национално възпитание", "Йохан Себастиан Бах". Издава и редактира вестник "Български народен театър". След 1944, като немски възпитаник и поклонник на Вагнер, е отстранен от Софийската опера и командирован като режисьор за "укрепването" на самодейната Работническа опера в Сливен. През 1946 година там поставя с успех съветската детска опера "Вълкът и седемте козлета" и скоро след това умира забравен. Корици: Меки
Народна песень и национално възпитание — Илия Арнаудов. Издателство: Художествена печатница "Нива". Година: 1942. Език: Български. 32 страници. Състояние: Много добро.