За книгата
Христо Димов Миндов, български писател, е роден на 29.05.1888 г. в град Разград в семейство на занаятчия. Учи в родния си град. Писар в Разградския съд (1908). Секретар в Окръжния съд в София (1921-1941). Започва като символист - печата в сп. "Хризантеми" и др. Изявява се като поет, прозаик и критик. Поддържа приятелство с писателите Антон Страшимиров, Асен Разцветников и др. Публикува в сп. "Съвременна мисъл", "Обществена мисъл", "Съвременна илюстрация", "Наш живот", "Завети", "Листопад", "Бисери", в. "Огнище", "Литературен час", "Светлоструй", "Вестник на жената" и др. След 09.09.1944 г. сътрудничи на в. "Литературен фронт", "Отечествен фронт", "Изгрев", сп. "Септември" и др. Псевдоним: Иван Маринов. Автор на книгите "Метежи. Ваши песни на ваша младост" (1909), "Преображения на лъжата" (притчи и легенди, 1921), "Опиянение" (повест, 1926), "Товарът на хората" (разкази, 1936), "Двамата и кучето" (съвместно със Стефан Мокрев, с предговор от Никола Атанасов, 1937), "Хан Пресиян" (1937; 1942), "Царе Асен и Петър" (1937), "Спътници" (разкази, 1938), "Топлият вятър задуха" (пътеписи, 1941), "Климентова земя" (пътеписи, 1943), "Над страната няма противникови самолети" (1946), "Творци на словото" (спомени и характеристики, 1953), "Гост от равнината" (пътеписи, 1959), "Срещи по пътищата" (пътеписи, 1968), "Майстори на словото" (1968). Член на Съюза на българските писатели. Умира на 05.01.1973 г. в София. Корици: Меки
Товарътъ на хората — Христо Миндов. Издателство: Александъръ Стойковъ. Година: 1936. Език: Български. 134 страници. Състояние: Много добро.