За книгата
Развоя на Македонското освободително движение Динев е ръководител на Гевгелийското братство от 1927 до 1947 година, a между 1928 - 1942 година работи като чиновник в Министерство на земеделието. Редактор е на списание "Македонски вести" (1935-1936), близък идейно до Македонския литературен кръжок[3]. През 1932 година заедно с Христо Трайков, Д. Попевтимов, Г. Попандов, Б. Бачев и други водят активна политика срещу ръководството на Съюза на македонските емигрантски организации. След Деветнадесетомайския преврат от 1934 година е поканен да участва в ръководното тяло на организацията[6]. През 1938 година издава брошурата "Македонските славяни"[7]. Участник е в комунистическата съпротива през Втората световна война. След края на войната война Динев застава на македонистки позиции. През септември 1944 година подписва в София "Апела към македонците в България"[8] и участва в овладяването на македонските организации от новата власт. Редактор е и на вестник "Доброволец" (1944). Същата година издава брошурата си "Етнографската идея на македонските славяни", в която македонските българи са обявени за различен етнос, но Динев признава, че ВМОРО не е македонистка организация, постулираща етническа разлика между македонци и българи: " Македонските революционери с цената на саможертвата пробудиха политическото съзнание на народа. Но те не му дадоха най-важното оръжие. Не му дадоха етническо съзнание.[9] " Автор е на "Илинденска епопея", т. I, II, София, 1946-1949 година, опит за историографско описание на дейността на ВМОРО в периода 1893 - 1908 година, в което залага като основна идея антагонизма между ВМОРО и ВМОК, като го представя преди всичко като етнически конфликт между българи и македонци. Прави опит да омаловажи двутомника на Христо Силянов "Освободителните борби на Македония"[10]. През 1947-1948 година е подпредседател на Централния инициативен комитет на македонските културно-просветни дружества и е част от крайното проюгославско македонистко течение в ръководството на комитета заедно с Васил Ивановски, Георги Абаджиев, Асен Чаракчиев и Михаил Сматракалев[11]. През август 1948 г., след решенията от юли същата година на ХVІ пленум на ЦК на БРП (к), на който се осъжда ЮКП и се взема решение да се преустанови приемането в Пиринска Македония на културни емисари от Югославия, Динев съставя меморандум, осъждащ новата партийна линия на БКП. Въпреки че не получава подписите на останалите членове на ръководството на Съюза, той заминава за Скопие и го публикува от името на Централния комитет във вестник "Нова Македония".[12] По този повод е критикуван от Павел Шатев и Панко Брашнаров Корици: Твърди
Илинденска епопея. Том 1 — Ангел Динев. Издателство: Нариздат. Година: 1945. Език: Български. 450 страници. Състояние: Отлично.