За книгата
Рабиндранат Тагор (на бенгалски: রবীন্দ্রনাথ ঠাকুর, Loudspeaker.svg[ɾobind̪ɾonat̪ʰ ʈʰakuɾ]) е индийски писател, поет, философ, педагог, композитор, общественик, променил дълбоко бенгалската култура в края на ХІХ и началото на ХХ век. През 1913 година получава Нобелова награда за литература и става първия неевропеец, удостоен с това отличие, което го нарежда сред най-широко известните по света индийци наред с Махатма Ганди. Двамата са политически съмишленици в движението за независимост на Индия, като Ганди получава прозвището си Махатма ("велика душа") от Тагор, а от своя страна го нарича Гурудев ("божествен учител"). Произхождащ от бенгалско семейство от кастата на брахмините, Рабиндранат Тагор започва да пише стихове едва 8-годишен, а на 16 години вече публикува поезия под псевдонима Бханушинго и пише първите си разкази и пиеси. Най-важните си произведения пише на бенгали, но превежда голяма част от поезията си и на английски. Сред най-известните му произведения са стихосбирките "Гитанджали" и "Градинарят", романът "Го̀ра" (1910) и сборникът с философски есета "Са̀дхана". Корици: Меки
Градинарьтъ — Рабиндранат Тагор. Издателство: Цвятъ. Година: 1918. Език: Български. 80 страници. Състояние: Добро.