За книгата
"На графиня Болонини, по баща Вимеркати Ако си спомняте, госпожо, какво удоволствие доставихте на един чужденец, като му припомнихте, разговаряйки с него, Париж в Милано, няма да се учудите, че той ви засвидетелствува признателността си за приятните вечери, прекарани край вас, като ви поднася една своя творба с молба да я покровителствувате с името си, както някога името Болонини взе под своя закрила разказите на един ваш стар италиански писател, любимец на миланчани. И вие имате в дома си една Йожени, красива още отсега, чиято одухотворена усмивка загатва, че е наследила от вас най-ценните качества за една жена. Тя сигурно ще изпита в детството си цялото щастие, отнето на моята героиня Йожени от безрадостната и майка. Както виждате, макар да обвиняват французите в лекомислие и къса памет, аз съм италианец с постоянството и верния си спомен. Докато пишех името Йожени, мисълта ми често ме пренасяше в прохладния салон с мраморни колони и в малката градина на Виколо дей Капучини, свидетели на смеха на милото ви дете, на споровете и разговорите ни. Преместили сте се от корсото на Тре Монастери. Не зная как се чувствувате там и по неволя ви виждам вече не сред красивата обстановка, която навярно ви заобикаля и там, а подобна на прекрасните мадони, създадени от четката на Карло Долчи, Рафаело, Тициан, Алори, които ни се струват неземни, защото са много далеч от нас. Ако книгата ми може да прескочи Алпите, тя ще ви докаже неувяхващата признателност и почтителните приятелски чувства на вашия смирен слуга." Дьо Балзак Корици: Твърди