За книгата
Книга 1 Трудът е част от тайните на една реална легенда за "изгубеното" - скрито знание. Великите посветени, приносители на това знание, са епизод от приземната Мирова духовност. Имена като Хермес, Кришна, Орфей, Питагор... са представени като възможна усвоимост на личност и доктрина. Трудът третира нравствени проблеми, но не е етика; осветява исторически тенденции, но не е история; дава философски знания, но не е философия; извежда живеца на мистични учения, но не е окултизъм; съдържа лирични напеви, но не е поезия. Той сгръща всичко това, но отваря дверите и на един нов храм - храма на Духовната вълна на Мъдростта. Затова в него се срещат неказвани досега метафизични идеи и концепции; неблясвали в небето на духовната култура светкавици... Той е не само обзор, но живяни страници от историческото битие на човечеството; не само култура, но тържество на знанието пред всекидневието на невежеството! Книга 2 ма една реалност, по-реална от реалността, това е реалността на Духа! Втората част на "Езотерични школи и мистични учения" от том втори на поредицата "История на религиите" с автор Ваклуш Толев разглежда т.нар. следхристиянски окултизъм. Както в плотинизма и исихазма, розенкройцерството и теософията, така и в антропософията и дъновизма я няма магиката на евристиката - налице е констатацията на дадено и изведено. Липсва адитумът - залата на обучението и ковчега на посвещението, силата на кадуцея, т.е. жезълът на Тот. Защото светогледът на европейската култура е обусловен от минали митологии и християнството като монашеско поведение. Тогава, когато Плотин даде градацията "добродетелен гражданин, Син Божий, Бог, дори Баща на Боговете", ние не сме забравили, че Христос вече беше рекъл "Аз и Отец сме едно". Или когато прочетем доктрината за космичната еволюция на розенкройцерите, не можем да не си спомним какво рече Адам - "Гол съм, Господи" - и Господ му съши кожени дрехи... Два фактора правят историята - Сътворението и Знанието; и две сили обуславят битието - Любов и Смърт. Ако исихазмът иска приложение на "теория и праксис", то Тавор не свидетелства ли за Преображение? А за да се скрие зад човешката мъдрост, теософията беше метаморфозирана от антропософията - страх, че човекът е бог в развитие? ! Тази концепция е горчивата чаша на автора, от която пи заради знание, което трябва да има читателят. Никой след Христос не смени олтара на молението! Мистичната аскеза не е промяна на доктрината, а само път - метод за прозрение, но не е още концепция за предназначение. Най-голяма травма на следхристиянския окултизъм нанесе и остави психологията на инквизицията. А колко далече остана съвременният свят от Божията човечност, която се търси в Човешката божественост, читателят ще открие сам в Учението Път на Мъдростта, където няма свръхчудо, а знание. Така най-малкият урок, който може да изведе човекът от том втори - "Езотерични школи и мистични учения" - на "История и теория на религиите", е, че за Посветения са нужни: - eдна добродетел, наречена Смирение; - eдин акт на волята, наречен Отговорност и - eдна безсъмнена жертва, наречена Доблест! Корици: Меки
Езотерични школи и мистични учения. Книга 1-2 — Ваклуш Толев. Издателство: Форум за духовна култура. Година: 1995. Език: Български. 318 страници. Състояние: Много добро.