За книгата
Погледът му излъчваше студенина, докато я наблюдаваше как се отдалечава. "Бих могъл да ти простя почти всичко, Леони Бахри, мислеше си той, спомняйки си Ален Валмон, но не съвсем всичко. Всеки един от нас трябва да понесе наказанието си." Леони го чу, че си тръгва. Тя безцелно се спусна по стълбището и надзърна в трапезарията. Така примамлива бе масата за двама, на която бяха поставени любимите й чаши от тънък кристал и съдове от обикновен порцелан, нарочно избран от нея, защото знаеше, че той го предпочита. Гневът й избухна неочаквано, разкъсвайки я, поглъщайки я... с едно замахване на ръката тя помете съдовете и масата остана празна сред трясъка на разбиващо се стъкло и порцелан. "Леони Бахри, проехтя викът й в настъпилата тишина, не си родена, за да бъдеш любовница на някой мъж! " Корици: Меки