За книгата
Патриарх Евтимово е разположено в сърцето на Горнотракийската низина, там където замират последните гънки на величествените Родопи. Намира се на 30 км югоизточно от Пловдив и на 18 км от Асеновград. През селото минава пътят Асеновград-Първомай. Землището граничи със селата Дълбок извор, Избеглии, Конуш, Златовръх и Нови извор. Релефът е предимно равнинен, с хълмисти възвишения в околностите - предимно на юг и югоизток. Климатът е умереноконтинентален с изразено Средиземноморско влияние. В селото обичайно падат по-малко валежи, отколкото в околните селища и затова се смята че то се намира в суха зона. Специфичните климатични и релефни особености са изключително благоприятни за развитието на лозарството. Отглеждат се предимно сортовете Асеновградски Мавруд и Памид. В близкото минало черноземните почви в селото се наричали "карасулук" - черноводни. Подпочвената вода се повдигала есенно време на 50 см под нивото, а лятно време слизала до 3 м. Къщите строели "коляно над земята", на един етаж; поради близката подпочвена вода изби нямало. Старото име на селото е Пранга. То е основано около 1743 г. За името на село Пранга има няколко предания, в едното се твърди, че то идва от тежката кал, която става по време на дъжд и тежи на краката като пранги. Според другата версия селото било чифлик на някой си турчин, който се провинил в нещо, та бил затворен и окован в пранги. Оттам чифликът му се нарекъл "Прангаджиевий" чифлик, където преди повече от 200 години се заселили първите жители на с. Пранга. Но най-убедителната версия е, че турчинът-чифликчия, който е притежавал около 3000 дк. земя, довеждал да я обработват българи-затворници оковани във вериги - на турски "пранги". Беят бил доволен от работата им и ги освобождава. Това били първите заселници на селото. Турци и Българи ги наричали Прангаджии и от там и името на селото - Пранга. "В турско време Пранга било от най-бедните села в "Конушка нахия" (община), почти цялото се препитавало с "гюнлюкчийска" (надничарска) работа по бейските чифлици. След Освобождението бейските земи преминават в ръцете на пранговските жители. Но те самите попадат в ръцете на "станимашките лангиря" - лихвари. От ноктите на "лангирята" ги отървава основаното още през 1897 г. кооперативно дружество "Съгласие". Пранговци са едни от първите селяни в Асеновградско, които решават да затворят селските кръчми." "Гласоподаванията в селото по време на общински избори ставали "за" и "против" чрез фасулени и царевични зърна. Фасулът -"за", царевицата - "против"." "Асеновград в миналото. Исторически очерк". Николай Хайтов. Че селото е "младо", се вижда и от обстоятелството, че и сега се знае кои родове откъде са дошли: Московци и Запушевци - от с. Искра, Първомайско, Алагоговци - от Брястово, Гоговци - от Сусам, Димовци - от Дълбок извор и т.н. и т.н. През 1393, след падането на България под Османска власт и превземането на столицата Търново, Патриарх Евтимий е заточен в Бачковкия Манастир. По пътя си турските стражи го прекарват през земите на днешното село Патриарх Евтимово. Тогава той е бил целият окован във вериги. Останал е да нощува в местността. Какви думи е казал тогава на тукащните хора, никой не знае, но едно е неоспоримо - Той посял семето на чисто родолюбие в тази плодоносна Българска земя и никой, никога не е успял подир това да го изкорени, въпреки жестоките изпитания, въпреки превраттностите на времето. След Освобождението в чест на великия просветител, оставил своята диря и в историята на селото, то е кръстено на неговото име - Патриарх Евтимово. Корици: Твърди
Борческа пранга — Никола Иванов Илиев. Година: 1987. Език: Български. 318 страници. Състояние: Много добро.