За книгата
Петър Берон (ок. 1800-1871). Археология на знаниетоОбща фактологияПървият по-значителен светски човек в новобългарската литература.Роден в Котел, учи в котелското килийно училище, Бейска академия на КонстантинВардалах в Букурещ - интерес към енциклопедичното знание; Константин Вардалах -огромен принос към Гръцкото възраждане - преобразяване на гръцкото училище, по-либерални възгледи, реформатор, педагог в Букурещ и Одеса, енциклопедист, създател на учебници на новогръцки, превеждаот старогр. на новогр (Ксенофонт).1821 избухва гръцкото въстание и се премества в Брашов (Австро-Унгария), частенучител в дома на българския нотабил Антон Йованович 1824 Рибният буквар в Брашов, подпомогнат от Антон Йованович (до 1862 - шестиздания)1825 Учение със сина на Йованович във Хайделберг философия (три семестъра, влияние на Шелинг), прехвърля се в медицинския факултет и от 1826 учи медицина вМюнхен, д-р с дисертация по гинекология. 1831 завръщане в Румъния, медицинска практикаИзвори на Рибния буквар - Еклогар на Димитриус Дарварис (1804), запознат е и сидеите на Вук Караджич, Ян Амос КоменскиОбласти: философия, химия, физика, астрономия, естествознание, метеорология; своеобразен натурфилософнатурфилософия - изследване на природните закони и Вселената от преди развитиетона съвременната наука, разцвет през 17 в. с труда на Нютон "За математическитепринципи на естествената философия". С това понятие са обозначавани астрономията, физиката, химията, биологията. Научни изследвания: 1846 "Система на атмосферологията" и "Система нагеологията", 1855 "Славянска философия", 1857 "Потопът, неговата причина, действие и последствия", 1858 "Произход на физическите и eстествените науки и наметафизическите и нравствените науки", 1859 "Космографски атлас", 1860"Метеорологически атлас", 1861-1867 "Панепистемия", 1870 "Физико-химия. Корици: Твърди
Произход на физическите и естествените науки и на метафизическите и нравствените науки — Петър Берон. Издателство: Наука и изкуство. Година: 1978. Език: Български. 229 страници. Състояние: Много добро.