За книгата
Матей Шопкин е роден на 29.09.1938 година в с. Долна Липница, Великотърновска област. Завършва Строителен техникум във Велико Търново през 1957 г. и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" през 1964 . Работил е във в. "Студентска трибуна", Радио София, изд. "Народна младеж", в. "Литературен фронт", Националния литературен музей. Бил е секретар на Съюза на българските писатели, председател на столичния Съвет за култура, главен редактор на списание "София" и на алманах "Янтра" - Велико Търново. Печата най-напред във в. "Народна младеж". Автор е на повече от 40 книги с поезия, публицистика и стихове за деца: "Двадесета пролет" (1959), "Вечерен сняг"(1966), "Потомък"(1967), "Територия"(1969, 1977), "Везни" (1971), "Априлски коловози" (1973), "Разстояния" (1974), "Щит" (1974), "Приказка за Търновград" (1976), "Прослава на април" - есета (1976), "Обичам те, мой Търновград" (1977), "Полето на честта"(1978), "Звездна конница" - публицистика за Украйна (1978), "Добрата дума" (1979, 1988), "Жребий" (1981), "До втората тръба"(1981, 1984), "Безсънни предели" (1983), "Нежност" (1984), "Цвет надежды"- на руски език - (1984), "Родословни гласове" (1985), "Благослов от Царевец" (1986), "Аудитория "65″ (1987), "Песенен символ" (1988), "Местожителства на любовта" (1990), "Магнитни бури" (1993), "И българин завинаги оставам" (1994, 1995), "Здравей, поете" (1995), "Наздравица за сребърната сватба" (1997), "Вълшебни звънчета" -стихове за деца (1997), "Отломки от годините" (1998), "Внезапни листопади" (1999), "Молитва от Ботев връх" (1999), "Авторски рецитал" (1999), "Когато се вдигат мъглите" (2001), "Пред олтара на България" (2002), "Възпев на Русия" (2002), "Думи за мама" (2003), "Мигновения" (2003), "Белег от венчален пръстен"(2004), "Студентски денонощия" (2005), "Магическа шир" (2006), "Странна книга" (2007), "Съдба и песен" (2008), "Признания" (2008). Съставител е на няколко поетични антологии: "Най-хубавата песен" - стихове за България (1977), "И продължава песента" - млади поети (1977), "Птици пеят" - млади поети (1986), "Младост моя" (1987), "Най-горчивата любов" - антология за Христо Банковски (1987), "На чаша вино" - съвместно с Евтим Евтимов (1998), "За Куба - с любов" (2000), "Кота "38″ - съвместно с Драгомир Шопов и Петър Динчев (2009). Матей Шопкин е два пъти носител на наградата на СБП, носител на Националните литературни награди "Пеньо Пенев" - Димитовград, "Николай Хрелков", "Иван Нивянин", "Цанко Церковски" и др. Носител на Златен Есенински медал - Русия - 2008. Негови стихове са превеждани на руски, украински, белоруски, грузински, арменски, латишки, френски, английски, унгарски, японски език. По повод 70-годишнината на поета в Русия бяха издадени 6 негови книги в превод на известния руски поет, публицист и голям приятел на България Всеволод Кузнецов - Молитва с вершины Ботева" (2007), "Прославление России" (2008), "Магическая ширь" (2008), "Нежность" (2008), "Думы о маме" (2008), "Внезапные листопады" (2010). Матей Шопкин е почетен гражданин на градовете Велико Търново, Павликени, Димитровград и Костенец. От 2010 година е академик в Българската академия на науките и изкуствата. Женен, с две дъщери - Теодора и Марина. Корици: Меки
Магнитни бури — Матей Шопкин. Издателство: Еврика-АВИ. Година: 1993. Език: Български. 64 страници. Състояние: Много добро.