За книгата
Марин Деведжиев е български учен (географ, геополитик) и университетски преподавател. Роден на 18 юни 1922 в село Леденик (днес в община Велико Търново, област Велико Търново)[1]. Завършва Търговската гимназия в Търново, след което постъпва като студент в Свободния университет за политически и стопански науки в София (днес УНСС), но не завършва. Участва във Втората световна война като командир на взвод и рота. Като студент (1945-1947) оглавява опозиционния Академически земеделски съюз (на БЗНС); за това е подложен на репресии, описва го по-съсно в документалната повест "Оцеляването"[1]. Завършва Търговската академия в Свищов през 1947 г.[1] Работи в Содовия завод в Девня до 1957 г. После е счетоводител в рудник "Плам" на гара Храбърско[1]. От 1962 г. е асистент във Висшия институт за народно стопанство във Варна, а през 1964 г. става научен сътрудник в Комисията по производителните сили в БАН, където е избран за ст.н.с. ІІ степен през 1967 г. По-късно основава и оглавява Катедрата по география във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", където през 1986 г. е избран за професор. През 1991 г. му е присъдена научна степен "доктор на географските науки" след защитен пред Специализирания научен съвет по географски науки докторат на тема "Модулното развитие на жп мрежата в България". Директор е на Научноизследователския и проекто-конструкторски институт по битово обслужване и комунално стопанство в периодите 1970 - 1971 и 1976 - 1982 г., а междувременно (1972) е заместник-началник на Главното управление по териториално разпределение на производителните сили при Държавния комитет по планиране[1]. Той е сред основателите (2001) и първият председател на Българското геополитическо дружество. Умира на 24 декември 2016 г. Научна дейност Научната продукция на акад. Деведжиев включва 42 негови самостоятелни издания, няколко книги в съавторство, 200 научни публикации и 600 текущи проблемни публикации (студии, лекции, доклади). Корици: Меки