За книгата
Учебник за средните музикални училища Манол Тодоров е български цигулар и гъдулар, музиколог, фолклорист, преподавател в Националната музикална академия, професор. Роден е на 7 януари 1925 г. в Чирпан, в семейството на голямата тракийска народна певица Атанаска Тодорова[1], открита през 1930-те години от първия директор на Българското радио писателя Сирак Скитник. По негово настояване всяка сутрин певицата заставала пред микрофона и пеела на живо. В началото пеела a cappella. За известно време акомпанятор на пианото ѝ е Парашкев Хаджиев, а по-късно - нейният син Манол като член на инструменталната група "Тракийска тройка". Манол Тодоров започва да учи цигулка още от 7-годишен, а по-късно изучава гъдулка при прочутия Дядо Вичо Бончев. През 1939 година се включва като гъдулар в групата Тракийска тройка, една от основните съпровождащи фолклорни групи на Радио "София".[2] С нея съпровожда именити народни певци - Гюрга Пинджурова, Атанаска Тодорова, Борис Машалов, Мита Стойчева и много други при тяхната изява "на живо" по Радио "София". След Деветосептемврийския преврат от 1944 година поема ръководството на групата, увеличава състава ѝ, а малко по-късно тя става основа на фолклорното звено в Ансамбъла на Българската народна армия.[2] От 1949 година, по време на военната си служба, свири като цигулар в ансамбъла. През 1950 година завършва Държавната музикална академия, Педагогическия отдел, като специализира цигулка при проф. Владимир Аврамов и фолклористика при проф. Стоян Джуджев. Научна дейност През 1957 година постъпва като хоноруван асистент на проф. Стоян Джуджев в тогавашната Българска държавна консерватория. В продължение на повече от 40 години Манол Тодоров е преподавател там. През неговата школа са минали десетки поколения музиканти, теоретици и изследователи на българския музикален фолклор. Проф. Манол Тодоров е преподавал и в други висши училища като АМТИИ (по онова време филиал на БДК), Шуменския университет, Софийския университет и Центъра за усъвършенстване на учителите по музика в София. Чете лекции в чужбина: на семинара "Бела Барток" в Будапеща през 1965 г.; в Ленинградската консерватория и пред музиковедите при Института за театър, музика и кинематография - Ленинград през 1973 г.; в Музея "Глинка" - Москва, 1973 г. и др. Забележителен е неговият принос за обучението на младите фолклористи в БДК чрез прочутия му Студентски научен кръжок по фолклор. В него се правят първите стъпки за работа "на терен", опознава се българската народна песен и музика чрез техните носители от малки и големи селища в България. Кръжокът по фолклор участва в комплексни научни експедиции със студентите от Кръжока на проф. Тодор Ив. Живков в СУ "Климент Охридски". И двата кръжока имат за цел не само да научат младите хора на работа на терена, но и да направят първите си стъпки в научната дейност. Отзиви за работата на кръжока по фолклор в Добрички, Сливенски, Великотърновски, Смолянски и др. окръзи има във вестниците "Добруджанска трибуна", "Хасковска трибуна", "Родопски устрем" и др. Двата кръжока по фолклор са инициатори и участници в няколко студентски научни конференции - в Копривщица, Банско, Прегледи на техническото и научно творчество на младежта (ТНТМ) и т.н. Проф. Манол Тодоров проявява научен интерес в много области на етномузикологията. Най-силната му страна е изучаването на българските фолклорни инструменти и инструментална музика. Корици: Меки
Българска народна музика — Манол Тодоров. Издателство: Наука и изкуство. Година: 1966. Език: Български. 176 страници. Състояние: Много добро.