За книгата
Мама често ми е разправяла най-различни случки, станали по време на раждането ми, които на мен съвсем не ми се струваха толкова важни, колкото на нея. Никога не съм се вслушвал особено внимателно в думите й, затова ми е трудно да си ги припомня. За всяко раждащо се бебе и акушерка е потребна наред с клюкарките безчет...[2] Тъй или иначе, доколкото може да се вярва на дочутите приказки, обичаят, за който се говори в тия стихове на един стар парижанин, явно все още ще е бил в сила в края на властвуването на Луи-Филип. Защото в спалнята на госпожа Нозиер множество уважаеми дами се били събрали да изчакат появата ми на бял свят. Това се случило през април, времето било още хладно. Четири-пет жени от махалата, между които книжарката госпожа Комон, вдовицата Шандьолие и госпожа Данкен, подклаждали огъня в камината и си пийвали греяно вино, докато мама се превивала от родилни болки. Корици: Твърди