За книгата
Критика Иван Гранитски обича да рисува пейзаж, да полага цветове и линии върху платното и някъде ненадейно, случайно дори, да постига композицията на картината - монументална на вид, но дълбоко съкровена и интимна. Това може би е най-важното за поетическата дарба на Иван Гранитски: зад грандиозното, стихийното, космичното да покаже духа на нещата, същността на душата, сърцето на човека. Неговите силни думи са нежни и в повечето случаи точни, художествено премерени и естетически изразителни. То значи, че с тях се постига една особена поезия на идеите и чувствата. Защото при него чувството винаги е някаква идея, а идеята винаги се носи от някакво значимо чувство. Панко Анчев Като че ли във всяка национална литература трябва да има - и действително има - поне един писател (или казано жанрово по-точно: един критик), изцяло обзет от такава литературна страст, която буквално изпълва цялото му същество. Несъмнено за такъв критик литературата е участ и съдба, но в някаква степен и за самата литература такъв критик е също участ и съдба. Мисля, че в съвременната българска литература (критика) прозвището "неистовый" най-много подхожда на Иван Гранитски. Прод. д-р Исак Паси Корици: Твърди
Събрани съчинения в седем тома. Том 2: Великата национална душа — Иван Гранитски. Издателство: Захарий Стоянов. Година: 2009. Език: Български. 489 страници. Състояние: Отлично.