За книгата
Второ допълнено издание. Съ радирунгъ отъ П. Морозовъ. Кирил Генчев Христов е български поет, белетрист, драматург и преводач. Той е баща на астрофизика Владимир Христов (1902 – 1979) и на Анна Христова. Кирил Генчев Христов е роден на 29 юни 1875 г. в Стара Загора, учи в родния си град, в Самоков, Търново и София. Останал от малък сирак, за отглеждането му помагат двамата му вуйчовци, офицерът Георги Абаджиев и юристът Стефан Киров професор по право в Софийския Държавен университет. През 1895 г. е изпратен със стипендия от Военното министерство в Морското училище в Триест, където се запознава с творчеството на класическите и модерните италиански поети – Данте Алигиери, Джакомо Леопарди, Джозуе Кардучи, Лоренцо Стекети, Габриеле Д'Анунцио. След едногодишен престой се завръща в България. През 1897 – 1898 г. живее в Неапол и Лайпциг. Става преподавател по български език и литература в Пражкия университет. Учителства в Шумен през 1900 г., а през 1901 г. е преместен в София и командирован в библиотеката на Висшето училище (днешния Софийски университет). Заедно с Антон Страшимиров редактира списание „Наш живот“. През 1904 г. се обявява в защита на Стоян Михайловски, осъден условно заради поредица от статии срещу Фердинанд I. През Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война е военен кореспондент и сътрудник на в. „Военни известия“. Прекрасен и образен лирик, поетът е имал сложни отношенията с Александър Балабанов, Елин Пелин, Дора Габе, Антон Страшимиров, д-р Кръстев, К. Величков, Александър Кипров, Яворов, П. П. Славейков и много други български литератори. Още като съвсем млад поет Кирил Христов имал изключително високо самочувствие. На 30 години изисква персонална писателска пенсия от Народното събрание, като за пример посочва норвежкия парламент, който дал народна пенсия на 31-годишния Ибсен. През 1921 г. професор Михаил Арнаудов прави неуспешен опит да вкара Кирил Христов като пълноправен член на Академията на науките. През 1922 г. напуска България и се установява в Лайпциг като ръководител на семинара по български език и литература. На 16 май 1923 г. Държавен вестник публикувал указ, с който правителството на Стамболийски отпуска пожизнени народни пенсии от 2000 лева месечно на Стоян Михайловски, Елин Пелин, Антон Страшимиров, Цанко Бакалов и Кирил Христов. След преврата на 9 юни указът (макар и с царски подпис) бил забравен и неизпълнен. През 1930 г. в Прага Кирил Христов организира свободни курсове по български език и литература в Пражкия университет. В България се завръща през 1938 г. На 27 юни 1943 г. пропада изборът му за академик. Приживе той успява да подреди в значителна степен Антология, с която е смятал, че трябва да остане в българската литература. Умира на 7 ноември 1944 г. от рак на белия дроб. Все още създаденото от него в Германия и Чехословакия не е напълно известно. Кирил Христов е един от най-цензурираните писатели от българските издания. Това, което се възприема като скандално и невъзможно за съчиненията на Вазов, Яворов, Величков, Петко Тодоров и Пенчо Славейков, при Кирил Христов е норма. По тази причина няма пълно издание на произведенията му. Личният му архив се съхранява във фонд № 131К в Централен държавен архив. Той се състои от 1512 архивни единици от периода 1885 – 1954 г. Първи печатни произведения Появяват се през 1894 г. Печата в сп. „Дело“ №9 1895 г. По-късно се свързва с кръга „Мисъл“, в лицето на д-р Кръстев и П. П. Славейков, което спомага за израстването му като творец. Сътрудничи с всички литературни периодични издания. През 1896 г. излиза първата му стихосбирка „Песни и въздишки“, която има шумен успех. Завършва гимназия в София. Литературни преводи Започва пътя си в литературата с преводи от Надсон и Плешчеев. Превежда Едмон Ростан, М. Ю. Лермонтов, А. С. Пушкин, А. Негри, Л. Кастелано, Я. Връхлицки и др. Лирика и известност През 1897 г. Кирил Христов придружава Пенчо Славейков в Лайпциг, същата година излиза втората му стихосбирка „Трепети“. Излиза третата му стихосбирка „Вечни сенки“. През 1901 г. излиза четвърта поетична книга „На кръстопът“. Шумният успех на двете му лирически книги му спечелва покровителството на Иван Вазов и на проф. Иван Шишманов, тогавашен министър на народното просвещение и с техните протекции е назначен за библиотекар, отначало в Университетската, а по-късно в Народната библиотека в София. През 1903 г. излиза стихосбирката „Избрани произведения“, с предговор от Иван Вазов, който го провъзгласява за най-талантливия млад поет. По това време Кирил Христов вече е популярен автор, един от строителите на модерната българска литература, с шумна слава, с признание за класик от литературната критика. Той е първият голям поет след Вазов. Въвежда интимната лирика и една разкрепостена личност, изпълнена с жизненост, чиято природа образува едно цяло с душата. Стихотворението му „Жени и вино! Вино и жени“ (1897) е сред най-популярните и рецитирани творби. Литературни влияния и кариера в България През 1906 г. е командирован в Германия, където попада под влиянието на немския модернизъм. На следващата година при университетската криза, причинена от студентска обструкция против княз Фердинанд, е назначен за доцент по българска и италианска литератури в Софийския университет. Командирован е на специализация в Париж, но след връщането на старите професори в университета е принуден да приеме мястото на прогимназиален учител. През тези години излизат „Самодивска китка“ – сборник лирически откъси, написани в духа на народната песен, цикъла „Леонардо да Винчи“, стихосбирките „Химни на зората“, „Слънчогледи“. Най-интензивният му творчески период е 1912 – 1918 г. – с излизането на стихосбирките „Към Цариград“, „На ножъ“, „Победни песни“; драмите „Боян Магесник“, „Ръченица“, „Охридска девойка“; сборника военни разкази „Огнен път“, сборника статии „Бурни години“. Заради приповдигнатия патриотизъм Кирил Христов, който подписва някои от творбите си Кирил Татаробългарски, е обвинен в шовинизъм и си спечелва много неприятели. В периода 1919 – 1921 г. излизат томът „Разкази“, първият български еротичен роман „Тъмни зори“, „Празник в пламъци“ (драматични поеми). Съчинения: „Песни и въздишки“ (1896) „Трепети“ (1897, стихотворения) „Вечерни сенки“ (1899, стихотворения) „На кръстопът“ (1901, стихотворения) „Избрани стихотворения“ (1903, с предговор от Иван Вазов) „Самодивска китка“ (1905) „Стълпотворение (Богоборци)“ (1905, трагедия в стихове) „Приближени хоризонти“ (1911, стихотворения, преводи от руски, немски, италиански и френски) „Химни на зората, Тихи песни и легенди за живота и смъртта, Първи сборник стихотворения“ (1911, 1939) „Слънчогледи, Самодивска китка, Intermezo, Царски сонети, Втори сборник стихотворения“ (1911, 1939) „Към Цариград. Песни“ (1912) „На нож! Нови песни и стихотворения“ (1913) „Боян Магесникът“ (1914, историческа трагедия в стихове) „Старият воин“ (1914, пиеса) „Бурни години, 1913 – 1916“ (1916, избрани статии) „Победни песни, 1913 – 1916“ (1916, 1933, 1940) „Огнен път. Военни разкази, 1913 – 1917“ (1917) „Ръченица“ (1917, пиеса) „Охридска девойка“ (1918, драма) „Три дни с миноносец Дръзки“ (1918) „Разкази“ (1919) „Иван Вазов. Кратък животопис“, 1920 „Тъмни зори“. Роман. 1920 (1991) „Празник в пламъци“. Драм. поема. 1921 „Антология“. 1922 (2 доп. изд., 1944) „Мечтатели. Роман на една лятна нощ“. 1925 „Чеда на Балкана. Епическа поема“, 1928 „Откривател“, 1933 – сп. „Българска мисъл“ (в 3 броя) „Майстор и дявол. Сцени из живота на българите в началото на Х столетие“, 1933 „Вълнолом. Стихотворения“ 1937 „Кротки и буйни луди“. Разкази. 1937 „Гюргя“. Либрето. 1939 „Слънчогледи“. 1939 „Кой проваля българската драма?“ 1939 „Простори“. 1940 „Игра над бездни. Стихотворения“. 1941 „Затрупана София“. Спомени. 1944 „Последни пожари. Стихотворения“ 1944 „Избрани произведения“. С предг. от В. Йосифов. 1953 „Избрани стихотворения“. 1968 (Библиотека за ученика – 4 изд.) „Българска реч. Избр. стихове“. 1974 „Избрани творби“, 1975; Съчинения. В 5 т., С предговор от Кръстьо Куюмджиев. 1966 – 68 „Стихотворения“. 1980 „Старият бивак“ (Д. Дебелянов, К. Христов и др.). 1981 „Светулка. Стихотворения за деца и юноши“. 1983 „Трепети“. С предговор от Димитър Аврамов. 1987 „Бели дяволи“ „Ад в рая“ „Бездна“ „Каменният блян на Прага“ „Русалка“, поема „Първа любов“, поема „Младоженци“, поема Корици: Твърди