За книгата
Преписки 1965-1995 Богомил Николов Нонев, български писател, литературовед, есеист, критик, публицист, дипломат, е роден на 17.02.1920 г. в София в семейството на журналиста Никола Нонев, родом от Котел. Завършва славянска филология в СУ "Свети Климент Охридски" (1943). Като студент е член на РМС и на Районния комитет в квартал Лозенец. Участва в Отечествената война (1944-1945) като военен кореспондент. След нея е кореспондент на в. "Отечествен фронт" в Белград, по-късно първи секретар по културата и печата към българското посолството в СФРЮ (1947-1950). През 1950 г. се завръща в България. През 1951 г. - 1953 г. работи последователно в балканския отдел на Министерството на външните работи, председател на сценарната комисия при Комитета за кинематография. Главен редактор на сп. "Наша родина" (1954-1965). Генерален директор на БНТ и БНР (1966-1970). Ръководи отдел "Печат и информация" при Министерството на външните работи. Посланик на България в Тунис (1972-1976). Председател на СБЖ (1975-1980). Председател на БОК (1978-1988). Съветник в Министерския съвет (1979-1982). Сътрудничи на сп. "Ученически подем", "Звън", "Златорог", "Просвета", "Изкуство и критика", в. "Дъга", "София", "Светлоструй". Редактира сп. "Литературен живот". Член на БКП, на СБП. Заслужил деятел на културата (1971). Председател на Българския ПЕН-център (1989-1992). Пише публицистични статии, репортажи, есета, пътеписи, литературно-критически очерци и др. Автор на книгите "Дунавската конференция в Белград" (1948 г., в съавторство със Ст. Кръстев), "Предателството: Очерки за днешна Югославия" (1951), "Титовци - врагове на мира. Политически очерк" (2 преработено и допълнено издание, 1952), "Югославската култура под знака на долара: Бележки за фашизацията на печата, радиото, литературата и киното в днешна Югославия" (1953), "Жанрове и художествено майсторство" (литературно-критически очерци, 1953), "Два свята" (1954), "Градове и хора" (репортажи, 1955), "Добрите пътища. Виетнамски дневници" (1957), "Брод през времето" (пътеписи и литературни статии, 1960), "Ветрове на надеждата. Размисли, паралели, пътеписи" (1965), "Защо се борим за мир" (1965), "Критическа летопис. 1960-1965″ (литературно-критически статии, 1965), "За преводаческото изкуство" (1966), "Критически страници. 1940-1970″ (1970), "Одобрения и несъгласия" (публицистика, 1971), "Биография на времето" (публицистични статии и есета за България, с предговор от Веселин Йосифов, 1972), "Откриване на неочакваното" (ч. 1 и 2, 1976-1977), "Залези и размисли" (1978), "Облекло официално" (1979, 1986, 1990), "Прагове на времето" (1980), "Избрани страници в две книги" (Книга 1 и 2, 1980), "Студено лято" (1981), "Есенно небе" (1982), "Забравената планина" (1984), "Асен Златаров - общественик, гражданин, писател" (1985), "Строги нощи. Размисли и образи" (1986), "Приятели на прилива" (1989), "Ограбване на тишината. Приписки 1965-1990″ (1996), "Пътища, които не свършват" (1998), "Разтревожени образи" (1998), "Черният вкус на кафето" (2000), "Човешки гари"(2000), "Сняг над годините" (2001), "Наскърбени сетива" (в 2 тома, 2002) и други. Носител на наградите: орден за заслуги на МОК, орден "Grand Officier l’ordre de la Republique" (Тунис), орден "Grand Oficial do ordem do infante D. Henrigue" (Португалия), наградата "Сирак Скитник" (2001) и мн. др. Негови книги са превеждани на френски, немски, руски, чешки, унгарски, румънски, испански, португалски. Умира на 82 г. на 15.04.2002 г. в София. Корици: Меки