За книгата
Автографът на автора е само върху книгата "Страсти и контрасти в три Българии". През 1960 г. за мое и на всички колеги изумление (най-вече на партийното бюро), шефката на БТА Елена Гаврилова изпрати мен в Рим да отразявам Олимпиадата. Тя вече ме беше издигнала от редактор-преводач до завеждащ отдел "Америка и ООН", макар да бях безпартиен и макар да знаеше, че в Италия имам "богата леля". Експеримент ли е била решила да си направи - не знам, но твърде интересна беше първата ни среща, след като се върнах. Току пред агенцията бях задминат от колата на другарката Гаврилова. Слизайки, тя ме видя, спря се и с две ръце върху бедрата почна да повтаря: "Ама вие се върнахте, ама вие се върнахте! ". Не по-малко изненадан от нея бях самият аз, защото, ако има нещо, в което да съм бил твърдо убеден през всичките години на тоталитаризма, то бе, че в чужда страна не бих могъл да живея. Е, тя естествено не ме познаваше достатъчно, за да си даде сметка - щом съм се върнал, то е било от чист егоизъм, а не от привързаност към режима". След големия успех и читателско признание за "Картини от три Българии", неуморният доайен на българската журналистика Петко Бочаров предлага на вашето внимание втора част от мемоарния опус "Лица и съдби от три Българии". "...С тази книга ще се опитам да разкажа за съдбите на хората ( но съдби имат и животните, пък и един имот може да има съдба, както съм намислил да покажа), с които съм бил по-малко или повече свързван и които са оставили в съзнанието ми носталгична следа..." Петко Бочаров "Притичвам през улицата, но преди да вляза питам Наси къде е Лупу. Той ми отговаря, че е в къщата и да не се боя, щом Наси е с мен, няма страшно. И ме води в къщата. Вървим по коридор и Наси отваря вратата на стаята, в която ще си играем. И сега виждам сцената с кристална яснота. Аз трябва да вляза пръв, Наси е зад мен. Виждам при отсрещната стена на стаята три момичета, седнали на канапето и креслата - Габи, сестра й и тяхната приятелка. Между тях е Лупу. Всички поглеждат към мен, а Лупу казва само едно "аф", два скока, на третия е върху гърдите ми, аз падам по гръб, а Лупу проявява снизхождение - вместо за гърлото, ме захапва за ръката над лакътя и разкъсва мускула. Руква кръв." Из Лупу "Но емоциите вече са улегнали. Знам на какво съм способен и самочувствието ми порасна. Наясно съм, че мога да пиша не само политически коментари, а и "литература". Защото мемоаристиката е литература, нали? Когато мислих как трябва да завърша тази трета книга, у мен се затвърдяваше убеждението, че последната глава трябва да се различава от предходните. Как? Като не е "литература". И реших, че трябва да е политика. "Политика" ли? - сигурно ще се провикне някой. - пак ли? Стига вече. Писна ми от политика. Мен политиката не ме интересува". Чували сте това "не се интересувам от политика", нали? Излиза из устата на всякакви, и млади и стари, и мъже, и жени, а аз винаги съм си казвал, че тия хора или имат бели петна в интелектуалното си развитие, или още не са излезли от пубертета. "Политиката не ме интересува" е неспасяема нелепост. И ако не си способен да се осъзнаеш, когато говориш нелепости, значи само едно: че си ужасно тъп." Петко Бочаров Корици: Меки