За книгата
Копривщенски багри Харалампи Божков Харалампиев е роден на 20.10.1933 г. в село Челопеч, Софийско. Завършил е през 1967 г. специалностите "Българска филология" и "Педагогика" в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като учител, директор на училища, хоноруван преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" и журналист. Бил е завеждащ отдел в СБП (1958 - 1981). От 1981 до 1992 г. е секретар и главен експерт по печата в Министерството на народната просвета. Автор и водещ на радиопредавания по програма "Хоризонт" и "Христо Ботев" и др. Член е на СБП и на СБЖ и председател на клуб "Образование" към СБЖ. Издадени книги: "Признание" (1965), "Отглеждане на зърното" (1977), "Премеждията на Триноско" (1980), "Речни камъчета" (1985), "Радиотриноско" (1986), "Капки" (1987), "Оковани думи" (1992), "Приливи; Среднощен дневник" (1993), "Ялботински щуротии" (1993), "Гримиз в мраморния град" (1996), "Ласкариди" (1996), "Сталактити" (1999), "Небе за камбани. Копривщенски багри" (2006), "И ще бъда" (2012), "Челопеч - чело на слънцето" (2013), "Духовна култура и фолклор на Челопеч" (2020, посмъртно). Автор е и на либрета за детски мюзикъли, стихове за детски песни, на многосериен ТВ филм. Носител на приза "Златна лира" за поезия, "Златно перо" за журналистика, бронзов приз от "Златния Орфей", носител е на орден "Св. св. Кирил и Методий" ІІ степен. През 2002 г. е избран за поет на годината от Международната поетична библиотека на САЩ. Негови творби са преведени на руски, английски, полски, испански. Баща на доц. Ирина Харалампиева, преподавател по музикална естетика в Националната музикална академия. Умира на 14.12.2013 г. Корици: Меки