За книгата
Висенте Бласко Ибанес е испански писател и политик, който постига световна слава с романите си, свързани с Първата световна война, най-известният от които "Los cuatro jinetes del Apocalipsis" ("Четиримата конници на апокалипсиса") е използван за основата за два американски филма. Авторът е свързан с Поколение '98. На възраст от 18 години, докато учи право в Мадрид и допринасяйки за статии на политически списания, Бласко Ибанес написва антимонархическо стихотворение, за което е изпратен в затвор, първото от много такива наказания за неговите политически убеждения. През 1891 г. основава републиканско списание "El Pueblo" (Ел Пуебло - "Селото"), а през 1901 е първоначално избран за представител на парламента (Cortes), на която длъжност е върнат седем пъти, преди да се заточи доброволно през 1923, като се установява на Френската ривиера, за да демонстрира своята опозиция на военната диктатура на Мигел Примо де Ривера. Ранното творчество на Бласко Ибанес е съставено главно от регионални романи като "Цвете през май" от 1895 (Flor de mayo; Mayflower), "Колибата" от 1898 (La barraca) и "Тръстика и кал" от 1902 (Cañas y barro). То е маркирано от интензивен, ярък и убедителен реализъм и значителна драматична сила в изобразяването на живота във Валенсия. Последващи романи, такива като "Плодът на лозата" от 1906 (La bodega), са изразени от тежко изстрадано идеологично отношение към сериозни социални проблеми. По-популярни романи като "Кръв и пясък" от 1909 (Sangre y arena), "Голата жена" от 1906 (La maja desnuda), "Mare Nostrum" от 1918 г. ("Mare Nostrum", преведен на бълг. 1982), неговият, известен като най-добър "Четиримата конници на апокалипсиса" и други му донасят слава, но му струват критично одобрение заради тяхната сензационно-сетивна природа. През 1906 става кавалер на френския орден на Почетния легион. Корици: Твърди