За книгата
Ото Вайнингер (на немски: Otto Weininger; 3 април 1880 - 4 октомври 1903) е австрийски философ от еврейски произход. През 1903 публикува книгата си "Пол и характер" (на немски: Geschlecht und Charakter), с която си спечелва популярност след самоубийството си на 23-годишна възраст. В академичните среди днес Вайнингер е характеризиран като носител на мизогинна (женомразка) и антисемитска философия, но също така е определян като велик гений от философа Лудвиг Витгенщайн и писателя Аугуст Стриндберг. Роден е на 3 април 1880 година във Виена, Австро-Унгария, в семейството на еврейския златар Леополд Вайнингер и съпругата му Аделхейд. След като завършва основно училище и гимназия през юли 1898, Вайнингер се записва в Университета във Виена през октомври на същата година. Учи философия и психология, но посещава и курсове по естествени науки и медицина. Още много млад изучава гръцки, латински, френски и английски, а по-късно научава испански и италиански и получава пасивни знания по езиците на Аугуст Стриндберг и Хенрик Ибсен (т.е. шведски и датски-норвежки). През есента на 1901 г. Вайнингер се опитва да намери издател за работата си "Ерос и Психея", която той предлага на своите преподаватели Йодл и Мюлнер като дисертация през 1902. Среща се и със Зигмунд Фройд, който обаче не пожелава да препоръча текста на издател. Неговите преподаватели приемат дисертацията и Вайнингер получава докторска степен. Скоро след това той с гордост и ентусиазъм става протестант. През 1902 Вайнингер отива в Байройт, където наблюдава изпълнението на Парсифал от Рихард Вагнер, което го впечатлява дълбоко. През Дрезден и Копенхаген пътува след това до Кристияния (Осло), където за първи път вижда Хенрик Ибсен и неговата драма "Пер Гинт" на сцената. След завръщането си във Виена Вайнингер страда от пристъпи на дълбока депресия. Решението да се самоубие постепенно се загнездва в съзнанието му, обаче след разговор с приятеля си Артур Гербер, Вайнингер решава, "че още не е време". През юни 1903, след месеци усилена работа, книгата му "Пол и характер - Фундаментално изследване - Опит да се поставят сексуалните отношения в нова и решаваща светлина" е публикувана от издателите във Виена "Браумюлер & Ко". Книгата съдържа дисертацията му, към която са прибавени три нови съществени глави: (XII) "Характер на жената и нейната връзка с Вселената", (XIII) "Юдаизъм" и (XIV) "Жените и човечеството". Въпреки че книгата не е възприета отрицателно, тя не създава очакваната сензация. Вайнингер е нападнат от лайпцигския професор Пол Юлиус Мьобиус, автор на книгата "Върху психологическия дефицит на жените", който го обвинява в плагиатство. Дълбоко разочарован и измъчван от съмнения, Вайнингер заминава за Италия. След като се завръща във Виена, прекарва последните пет дни от живота си неговите родителите. На 3 октомври наема стая в къщата на улица "Шварцпанирщрасе" 15, където е починал Лудвиг ван Бетовен. Казва на домакинята, че не трябва да бъде обезпокояван, тъй като планира да работи и след това да си легне късно. Същата вечер написва две писма, едното до баща си, а другото до брат си Рихард, в които им съобщава решението си да се застреля. На 4 октомври Вайнингер е намерен смъртоносно ранен с изстрел в сърцето и умира към десет и половина сутринта във Виенската болница "Алгемайнес Кранкенхаус". Погребан е в протестантското гробище "Matlzleinsdord" във Виена. На надгробния надпис, дело на неговия баща, пише: " Този камък покрива упокойното място на един младеж, чийто дух никога не намери покой на земята. И след като съобщи откровенията на духа и душата си, той повече не можеше да остане сред живите. Той потърси смъртното обкръжение на един от най-великите в дома "Шварцшпаниер" във Виена и унищожи там своята телесност." Корици: Твърди