За книгата
България се завръща на политическата карта на Европа На 3 март 1878 г. в селцето Сан Стефано край Цариград Русия подписва мирeн предварителен договор с Османската империя и така завършва руско-турската война, започнала на 24 април 1877 г. Договорът възстановява българската държава на политическата карта на Европа след почти петвековно робство. За граници са определени границите на създадената през 1870 г. със султански ферман Българска екзархия, която включват земи, населени почти изцяло с българско население. След пленяването на армията на Осман паша в Плевен през декември 1877 г. Османската империя отправя няколко пъти искания към Русия за примирие, но без успех. Преговорите в Казанлък през януари 1878 г. се провалят, тъй като османските пълномощници отхвърлят условието на Русия за създаване на самостоятелно българско княжество в границите на българския етнос, което да е по площ не по-малко от териториите, посочени от Великите сили на Цариградската конференция в края на 1876 г. Междувременно руските войски разбиват турците при Караагач, превземат незащитения Одрин и напредват към Цариград и Дарданелите. Молбите на Османската империя за помощ от Великобритания и Австро-Унгария срещат отказ от Лондон и Виена. Единственото, което остава на Османската империя, е да приеме всички искания на Русия. На 31 януари 1878 г. в Одрин е подписано примирие. Първата точка в протокола гласи: "България се създава като автономно княжество в пределите, където мнозинството от населението е българско. Нейните граници в никакъв случай не могат да бъдат по-малки от границите приети от Цариградската конференция. Тя ще плаща данък, ще има народно християнско правителство и местна милиция. Османската армия там повече не ще се намира." Корици: Меки