За книгата
Чудомир (псевдоним на Димитър Христов Чорбаджийски), български писател-хуморист, е роден на 25.03.1890 г. в с. Турия, Старозагорско. Учи в Старозагорската гимназия "Иван Вазов" до 1906 г. Завършва Държавното рисувално училище в София (1906-1913). През 1908 г. е съден и лежи два месеца в затвора по делото "Ерофеев". Участва в Балканската и Първата световна война. Специализира в Париж (1929-1930). Гимназиален учител в Казанлък (1920-1933), съкратен по закона за "семейните двойки-учители". От 1933 г. до смъртта си се отдава на писателска и културно-масова дейност към читалище "Искра" в Казанлък, където е несменяем председател, директор на музея и централна фигура в културния живот на града. Близо 30 г. работи във в. "Зора". Член на Върховния читалищен съвет (от 1938). Първите му изяви в печата са 1907 г. - карикатури и римувани злободневки. Автор на разкази, фейлетони, епиграми. Сътрудничи на в. "Балканска трибуна", "Слово", "Зора", "Искра" (Казанлък), сп. "Барабан", "Остен", "Жило", "Червен смях". Книги: "Не съм от тях" (1935), "Нашенци" (1936), "Аламинут" (1938), "Кой както я нареди" (1940), "Консул на Голо бърдо" (1947), Избрани произведения (1966), "Пестете ни времето! " (1969, 1975), Съчинения в три тома (1969-1970), Избрани произведения (1971), "Под шарената черга. Избрани разкази и фейлетони" (1981), Съчинения в три тома (1980-1981), "И я че изокам некой ден" (1988), "Дневник. 1947-1967″ (1994). Изявява се и като краевед и художник, музеен и читалищен деец. Посещава Цариград и Бруса (1933), Италия (1937), Югославия (1938), СССР (1958). Народен представител (1959). Заслужил деятел на изкуството (1965). Народен деятел на културата (1967). Член на СБП. Произведенията му са превеждани на редица езици. Умира от рак на 26.12.1967 г. в София. Корици: Твърди