За книгата
Това е извънредно интересна и уникална по своя род книга, която почти няма аналог в днешната най-нова история. Двадесетгодишният период обхваща интересните събития от брежневата епоха, "перестройката", промените на 10 ноември 1989 г. и развитието на политически живот след това. Ако днес стана мода да се пишат мемоари от различни политически и обществени дейци, то единични са случаите да са водени подробни дневници от известни български политици и общественици. На практика дневниците представляват уникален оригинален извор... "Настоящото издание представлява уникално по своята същност четиво. В него се преплитат няколко повествователни жанра (автобиографичен, исторически, документален), което затруднява критериите, определящи неговия характер. Обикновено мемоаристиката избуява след като са настъпили дълбоки политически, икономически и социални промени в едно общество, след като са се случили значими исторически събития, които в една или друга степен са оказали влияние и са довели до поврати в развитието на държавата и нейната обществено-политическа система. Участниците в такива събития - "герои" и "анти-герои" - сякаш се чувстват длъжни няколко години по-късно да споделят лично преживяното и дадат своите мнения и оценки под формата на мемоари, автобиографични книги или спомени..." От автора Настоящото издание представлява рядък исторически извор, в който се преплитат няколко повествователни жанра - автобиографичен, исторически, документален. До днес публикуването на дневници на общественици и политици е твърде рядко явление не само в български, но и в световен мащаб - у нас за последните сто години броят им едва ли надхвърля десетина. Още по-рядко и интересно е съчетанието, когато човек едновременно е водил дневник и е написал своето животоописание. В последните десетилетия съвсем логично най-голям обществен интерес получиха дневниците на политиците Б. Филов и на Г. Димитров. За разлика от тях, където повествование почти липсва, коментарите са откъслечни и само тесни специалисти могат да се ориентират в събитията по дати, то дневникът на акад. Николай Тодоров представлява подробен и леко четящ се разказ с интересни описания и анализи на лица и събития за период над двадесет години (1975-1998), с не малко отклонения за времето до 9 септември 1944 г. и след това до годините на водене на дневника. В описваните събития акад. Н. Тодоров не остава пасивен наблюдател, а е активен участник със свое собствено мнение и преценка за случващото се в национален и международен мащаб. Затова и основните тематични кръга, около които се гради повествованието, следват най-общо развитието на житейския и творческия път на акад. Н. Тодоров за тези двадесет години - научна и организационна дейност в БАН; дейност в чужбина по научна линия; дейност, свързана със създаване и развитие на Международния център СИБАЛ; международна дейност в ЮНЕСКО като учен, общественик и политик; дейност в МВнР като посланик в Атина; дейност като председател на VІІ ВНС; обществена дейност като пенсионер. Този житейски и творчески път е разкрит на фона на политическото положение в страната и в чужбина - епохата на Л. Брежнев, годините на "перестройката", промените от 1989 г., политическото развитие на България до 1998 г. Двата тома се четат увлекателно като роман и на моменти човек напълно изгубва представата, че държи в ръцете си дневник. Ако може да се направи аналогия в исторически план, то настоящият дневник би могъл да се сравни с "Видрица" на поп Минчо Кънчев, но за ХХ в. Корици: Твърди