За книгата
Свидетелство за българо-гръцките отношения през 80-те години Николай Тодоров Тодоров е български академик, учен историк-балканист с международно признание, политик и дипломат. Държавен глава на България от 17 юли до 1 август 1990 г. Приема се за основоположник на балканистиката като самостоятелно направление в българската историческата наука. Автор е на над 400 научни публикации. Негови монографии са публикувани в редица страни по света. Женен, с 3 деца. Николай Тодоров е роден в гр. Варна на 21 юни 1921 г. Завършва Варненската класическа гимназия през 1940 г. и СУ "Св. Климент Охридски" - по медицина (1947) и история (1950). Участвал е в антифашистката съпротива (1941 - 1944) - политзатворник със смъртна присъда, заменена поради малолетност на доживотен затвор. Научна дейност - преподавател в Софийския университет - въвежда курс по история на балканските народи (1957) - ръководител на секция "История на балканските народи" на Института по история (1962) - основател и директор на Института по балканистика при БАН (1964 - 1989) - основател и директор на Института за външна политика към МВнР (1969 - 1974) - директор на Единния център за наука и подготовка на кадри по история при БАН (1972 - 1978) - председател на Дружество за разпространение на научни знания "Георги Кирков" (1974 - 1978) - заместник-председател на БАН (1983 - 1988) Автор на над 400 доклади, статии, студии, изследвания, монографии, публикувани в България и в чужбина. Съставител и главен редактор на множество научни сборници, както и основател и главен редактор на редица периодични списания и поредици като "Балканистика", "Балкани", "Etudes balkaniques", "Studia Balcanica" и др. Един от главните редактори на Многотомната история на България; отговорен редактор, съставител и автор на том 5. Политическа дейност - посланик на България в Гърция (1978 - 1983) Като учен с позиции в йерархията на Българската комунистическа партия, Николай Тодоров участва в изготвянето, но в крайна сметка не подкрепя активно нейната позиция за Възродителния процес. Участва в комисия, начело с Александър Лилов, която през 1982 г. не препоръчва масовото принудително преименуване на българските турци като политически нецелесъобразно. В края на 80-те се изказва критично за използването на историческата наука като политически инструмент, оправдаващ Възродителния процес. - председател на VII велико народно събрание (1990 - 1991) Корици: Меки