За книгата
Интелектуален и морален триумф. -The Atlantic Примо Леви прави морална равносметка и задълбава в най-съществените въпроси: свободата, срама, отговорността, съучастието, забравата... -El País Ако си писател и си се завърнал от ада, за теб има една-единствена тема. Може да ти е важно да пишеш и по други въпроси, така че адът да няма последната дума, и все пак не можеш да се отървеш от това бреме... Както и другите произведения на Леви, Потъналите и спасените се отличава със смелост, бистър и точен ум, непоколебима честност и отказ от криене в утехите на реториката. -The New York Times Потъналите и спасените е очерк за концлагерната вселена, но най-вече за безнравствената и широкоразпространена склонност на хората към фалшифициране на спомените. -Il Messaggero Посланието на Леви е ясно: все едно дали сме способни да разберем, или не, длъжни сме да помним. Защото "цялата история на краткотрайния "Хилядолетен райх" може да бъде тълкувана като война против паметта. -The Guardian Леви не възнамерява да предлага някакво поучително или "красиво" четиво, а нещо полемично и по същината си "дразнещо". Той не търси съгласие, а дискомфорт - нашия, на читателите, които не сме причинявали, но не сме и понасяли мъки и издевателства като онези, които той е преживял и които твърде често сме отказвали да доизслушаме, да разберем... -L'Unità Може би най-важната книга на Примо Леви и една от най-важните книги от втората половина на XX век. -La Repubblica Откъс от "Потъналите и спасените", Примо Леви, прев. Нева Мичева Из Втора глава, "Сивата зона" Историята на Хаим Румковски не е точно лагерна, при все че завършва в лагер: тя е от гетото, но тъй ярко илюстрира ключовата тема за човешката нееднозначност, трагично неизбежна в условията на гнет, че според мен пасва отлично на обсъжданото тук. Ще я повторя, нищо че съм я разказвал и другаде. След завръщането си от Аушвиц в джоба си намерих чудновата монета от лека сплав, която пазя и до днес. Тя е надраскана и разядена; от едната ѝ страна е изобразена еврейската звезда ("щитът на Давид"), датата 1943 г. и немската дума Getto, а от другата има два надписа: QUITTUNG ÜBER 10 MARK и DER AELTESTE DER JUDEN IN LITZMANNSTADT, тоест "Съответства на 10 марки" и "Старейшината на евреите в Лицманщат". Това, прочее, е паричната единица на гетото в Лодз. В течение на дълги години бях забравил за съществуването ѝ, но по-късно, някъде към 1974-а, успях да възстановя нейната интригуваща и зловеща история. С името Лицманщат, в чест на генерал Карл Лицман, победител на руснаците през Първата световна война, нацистите бяха прекръстили полския град Лодз (Лудж). През финалните месеци на 1944 г. последните оцелели от тамошното гето бяха депортирани в Аушвиц - навярно съм намерил тази вече ненужна монета на земята в лагера. През 1939 г. Лодз наброява седемстотин и петдесет хиляди жители и е най-развитият индустриално полски град, най-"напредналият" и грозният: живее от производството на текстил, подобно на Манчестър и Биела, и зависи от огромно количество големи и малки промишлени предприятия, повечето морално остарели още тогава. Както във всички градове с определена важност в окупираната Източна Европа, нацистите бързо обособяват гето, в което налагат - утежнен от тяхната модерна жестокост - режима на гетата от средните векове и контрареформацията. Корици: Меки
Потъналите и спасените — Примо Леви. Издателство: Жанет 45. Година: 2020. Език: Български. 236 страници. Състояние: Отлично.