За книгата
"Америка..." - тема, потулвана още от времето на Каравелов (1834-1879). Останала задълго и табу. А присъства неизменно в неговите вестници. Подхваща я в най-важни моменти. В програмната статия на "Свобода", проследявайки съдбата на мнозина европейци: "...ние видиме, че хиляди люде се преселяват ежегодно в Америка. И защо? - Да търсят лична и национална свобода." В навечерието на френско-пруската война, когато сформираният в Женева Централен комитет за мир и свобода отправя писмо до поробените народи на Изток. Отговорът на Каравелов е: "Българите искат свобода, и свобода пълна, свобода човеческа, свобода американска." А по време на войната известява: "Северо-американският посланик при Берлинския двор добил от своето правителство заповед да забележи на Пруското правителство, че то се бори с Наполеона, а не с французкия народ." В статиите на Каравелов американският свещеник е "и учител, и съдия" и в своите проповеди не противопоставя естествените науки на Христовото учение, с което подпомага народното развитие. Подготвя се Програмата на БРЦК, в която изповядваната форма на управление е Федерация, и председателят Каравелов пояснява високо в своя вестник: "...по образеца на Североамериканските щати или по образеца на Швейцария". То е като рефрен в неговата публицистика. Първият брой на вестник "Независимост" за 1873-74 година е белязан с началото на пространния очерк "Георг Вашингтон". Още от престоя си в Русия Каравелов неизменно се позовава на Джон Дрепер - англичанина, "новия историк", заминал отрано и създавал своята наука в условията на позивистична, прагматична Америка. Французин, свързан с Америка, е също негов авторитет: Едуард Лабуле, автор на тритомната "Histoire des États-Unis d'Amérique", 1854, и на идеята Франция да дари на Ню Йорк Статуята на Свободата. Двама са русите, цитирани най-често в списание "Знание": Едуард Цимерман и Александър Лакиер, описващи живота в Новия свят при неизбежните сравнения с руската действителност. В обширна статия "За доисторическите времена" редакторът отделя подобаващо място за "индейците - северо-американските ловджии" и изказва почит към писателя Купер (Джеймс Купър). Любопитни са и сведенията за златното богатство на Калифорния - по съвпадение там през 1876 г. се ражда Джек Лондон. Очерците за Джордж Вашингтон, Бенджамин Франклин и Джанюариъс Макгахан, както и други текстове в настоящата книга, не са включвани в досегашните издания на писателя. Корици: Твърди