За книгата
"...добре си спомням възторга, с който през 1992 г. посрещнахме неистовата веселост на непознатия Любомир Канов, необузданата и в същото време изискана подвижност на езика му, огъваща света в произвола на желанието. Оттогава неизменно свързваме името на Канов с надеждите за някакво освобождаване, ¬ сякаш той трябва да дойде от Ню Йорк, за да свали мускулното вцепенение от посттоталитарните ни тела. Корици: Меки