За книгата
Литературнокритически бележки Може би ще се съгласите с мен, че да се говори за творчеството на Елена Алекова е и лесно, и все по-трудно. Лесно - защото тя отдавна е доказан майстор на перото в поезията, в белетристиката, есеистиката и литературната критика. Трудно, тъй като с всяка своя творба авторката надгражда представата за себе си. Като мислеща личност в непрестанен диалог с енигмата на днешния ден. Тя е човек, който не се успокоява от овладените истини за неговата същност. Продължава неспокойните си търсения и ги втъкава в жанровото многообразие на безспорния си литературен талант. Чрез който отчетливо долавяме моралната отговорност пред съвременника. Пред духовните му търсения и очаквания както в реалния миг, така и в бъдещото време. Тази своя отговорност Елена изпълнява чрез безкрайните възможности на словото, на което е майстор и добронамерен повелител. Бих искал преди да се спрем върху разглежданата днес книга трета от поредицата "По невидимите магистрали" чрез стих на самата Елена да илюстрирам какво означава за нея словото и силата на словото от стихотворението й "Симфонии" Корици: Меки