За книгата
Книгата "Железни икони" от Ламар (псевдоним на Ламар Димитров), е един от най-ярките и оригинални примери на експресионизма в българската литература. Тя е поетичен сборник, но в съдържанието ѝ има нещо повече от поезия - това е книга-манифест, вик на духа, метафизичен и социален протест, изразен чрез ярък образен език и разтърсващи внушения. Основната тема в "Железни икони" е болката на модерния човек, разпадането на духовните ценности, и ужасът от безличното, технизирано съвремие. Този свят вече няма живи богове - има "железни икони", символ на изкуствени, студени, обездушени идеали. Книгата е изпълнена с гняв, тъга, екзистенциална тревога, но и със стремеж към пробуждане, катарзис, преосмисляне на битието. "Железни икони" е един от върховете на българския експресионизъм наред с творбите на Гео Милев, Николай Лилиев и Теодор Траянов. Ламар, въпреки че по-късно се насочва към други стилове, в този период демонстрира изключителна поетична визия и сила. Творбата е смела, новаторска и социално ангажирана, далеч от сантименталността на по-ранната българска поезия. Корици: Меки