За книгата
Археология гуманитарных наук Книгата на Мишел Фуко "Слова и вещи. Археология на хуманитарните науки" (в оригинал Les mots et les choses, 1966) е едно от най-важните му философски произведения и истинска класика на съвременната мисъл. Фуко се опитва да покаже как се е променял начинът, по който хората мислят и подреждат знанието през различните епохи. Той нарича тези дълбоки "рамки на мислене" епистеми. Вместо да разказва линейна история на науките, той прави нещо като "археология" - разкопки в самия език и понятията, чрез които различните епохи са разбирали света. Проследява как в епохата на Ренесанса, Класическата епоха и Модерността хората са мислили за реда на нещата, човека, природата, езика, икономиката Една от най-известните му тези е, че "човекът" като център на знанието е сравнително ново явление - появява се едва през XIX век - и може един ден да изчезне "като лице, нарисувано върху пясък край морето". Това е труд, който не е лек за четене, но предлага мощна идея - че начинът, по който мислим за света, не е вечен и естествен, а исторически променлив. Корици: Твърди