За книгата
"Преселение в Русия; Русия на Изток" е една особена книга, защото в нея са събрани текстове на Георги С. Раковски и на неговия по-късен родственик и политически деец Кръстьо Раковски. Двете части разглеждат сходна тема - отношението на Русия към българите и към източните народи, но от различна перспектива и епоха. Частта на Георги Раковски ("Преселение в Русия") Написана през XIX век в разгара на Възраждането. Авторът предупреждава българите да не се поддават на руската пропаганда и обещания за "освобождение". Раковски осъжда масовото преселение на българи към руските земи (например в Бесарабия), защото то отслабва националните сили и източва живата сила на народа. Той разглежда руската политика като прикрито завоевателна и изобличава стремежа ѝ да подчинява малките народи под предлог за закрила. В книгата ясно личи стремежът му да събуди самочувствие и независимост у българите - освобождението трябва да е дело на самия народ, а не на "чужд покровител". Частта на Кръстьо Раковски ("Русия на Изток") Писана вече в началото на XX век. Той прави по-широк политико-географски и икономически анализ на Русия и нейната експанзия към Азия. Кръстьо Раковски вижда в източната политика на Русия същите стари имперски амбиции, които не се различават много от западния колониализъм. Той разглежда Русия не като "освободителка", а като държава със собствени сметки, която използва по-слабите народи за геополитическите си интереси. Книгата е едновременно възрожденски памфлет и модерно политическо изследване. Георги Раковски говори като революционер и будител, който иска да предпази българите от заблудата на "руската опека". Кръстьо Раковски - като политически мислител и публицист - поставя същия въпрос в по-широк международен контекст. И двамата в крайна сметка изобличават руската политика като опасна за националната и културната независимост на малките народи. Корици: Меки