За книгата
Сборник от документи Книгата "Българо-турски военни отношения през Първата световна война (1914-1918)" е историческо изследване, което проследява ролята и мястото на взаимодействието между България и Османската империя в годините на Голямата война. Фокусът е върху военно-политическите и стратегическите отношения между двете държави, които са съюзници в рамките на Централните сили. Книгата разглежда как България и Османската империя координират своите действия, какви проблеми възникват, и какви са резултатите от сътрудничеството им. Предисторията - какво довежда до съюза между България и Турция през 1914-1915 г., включително влиянието на Берлин и Виена. Военно сътрудничество - съвместни операции по южния фронт, охрана на стратегически райони, действия в Добруджа, Македония и около проливите. Политически измерения - недоверия и напрежения между София и Цариград, конкуренция за влияние на Балканите, различни интереси към населението в граничните райони. Военна дипломация - ролята на военните мисии, обмена на офицери и информация. Последици - какво печелят и губят двете държави от това сътрудничество, както и какво се случва след края на войната и разпадането на Османската империя. "Българо-турски военни отношения през Първата световна война (1914-1918)" е академично изследване, което хвърля светлина върху съюзническите връзки между България и Османската империя - тяхната координация, напрежения и стратегическо значение. То е важно допълнение към българската военна историография, защото показва по-малко познатата ос на сътрудничество в рамките на Централните сили. Корици: Меки