За книгата
Краят на XIX в. - 1944 г Книгите разглеждат: Ранните години на радиото и предшестващите технологии - как в България са се развивали електротехника, телеграф, безжични съобщения, преди самото радио да се утвърди като медия. Учредяването и развитието на радиопредаванията - кога и как се появяват първите радиопредаватели, първите радиоорганизации, технически и организационни затруднения, законови рамки, финансиране. Социален, културен и политически контекст - ролята на радиото в българското общество: за какво се използва, какви предавания се предават (музика, новини, програми за образование, култура), как влияе радио-слушането върху информираността и културата, какви са нагласите на публиката. Технически развития - технологии на предаване и приемане, развитие на предавателните мощности, модернизация на апаратурата, радиотехнически иновации в България. Регулаторни и институционални аспекти - държавна политика спрямо радиото, законодателство, контрол, лицензиране, отчети, влияние от международни радиоорганизации. Влияние на исторически събития - как войни, политически промени, технологични нововъведения в Европа и в света са се отразявали върху развитието на радиото в България до 1944 г. Например Първата световна война, междусъюзническите отношения, развитието на комуникациите и трансфера на технологии. Димитров използва богата документация и архивни материали - законодателни актове, технически отчети, данни за предаватели, приемници, статистика. Това прави книгите ценен справочник за изследователи. Подредбата е хронологична и тематична, което улеснява проследяването на развитието. Езикът е научно-популярен: насочен е към хора, интересуващи се от история на медиите, радиотехника, комуникации, културен живот, но не е прекалено технически (така че не е само за специалисти). Корици: Меки