За книгата
Книгата разглежда външната политика на България през периода на управлението на Стефан Стамболов (1887-1894). Основните теми включват: Позицията на България в международен контекст след Освобождението и особеностите на дипломатическите ѝ отношения с Великите сили. Как Стамболов се стреми да осигури националната независимост на България (особено от руско влияние) чрез активна външна политика. Участие и роля на България в регионалните въпроси на Балканите, отношенията ѝ с Османската империя, съседите ѝ, както и вътрешно-политическите предизвикателства, които влияят на външната политика. Анализ на дипломатическите инициативи, договори, конфликти и кризи, в които България се оказва замесена, и как те са били управлявани. Оценка на ролята на лицата в управлението (министри, дипломати) и решенията им в контекста на европейските и балканските политически игри. Книгата е ценен принос за българската историческа наука, защото детайлно анализира един ключов период от модерната българска история - периода на Стамболов - който често се възприема като време на политически пробив, на опити за стабилност, модернизация и национално самоутвърждаване. Позволява да се проследят механизмите, чрез които държава като България на границата на големите сили (Русия, Османската империя, Австро-Унгария, Великобритания) се опитва да изгражда самостоятелна външна политика. Книгата служи като добър източник за дипломация, международни отношения и за разбиране на това как вътрешната политика и политическите решения определят външнополитическите ориентации. Корици: Меки