За книгата
Хаим Бенадов е роден на 27 юли 1907 г. в София, България. Произхожда от еврейско семейство, кореняк столичани - баща му и дядо му също са софиянци. Семейството е голямо - той е едно от пет деца. Майка му умира рано, а семейството среща финансови трудности В младостта си Бенадов е слаб, късоглед, стеснителен, предпочита самота и емоционална чувствителност. Започва да пише още през 30-те години. Първите му творби включват хумористични разкази, под псевдоним "Нибен". Участие в списания и вестници: например седмичника "Брод" (1935), съосновател на "Хоровод" (1937). През 1939 г. издава сборника "Хора от низините", където описва живота на бедните, на хората от по-тясни социални слоеве, както и живота на еврейската общност и кварталите на София. През военните и предвоенните години (особено по време на антисемитските закони в България) е засегнат от репресии. Изселване: като еврей е изселен за определено време - в Стара Загора, после в Бяла Слатина. Арест, затвор: в Бяла Слатина е замесен в "конспирация", вътре в затвор във Враца. При ареста му е ударена ръката му, след което той губи способността да пише с дясната ръка и се учи да пише с лявата. Един от най-известните български сатирици и хумористи. Книгите му са сред класиката на българската сатирико-хумористична литература. Успял е да съчетае социална ангажираност с литературна лекота - текстовете му са достъпни, живи, с колоритни персонажи, с емоция и топлота, а не просто карикатурни. Внушава, че хуморът и сатирата могат да бъдат и морален акт; че писателят има отговорности пред своето общество. Корици: Меки