За книгата
Съдържание: 1. Преди да се родимъ 2. Очакване 3. Дяволите 4. Тъмното 5. Самота 6. Вълкътъ 7. При глогинените храсти 8. Най-стариятъ дъбъ 9. Лошото 10. Страшниятъ празникъ 11. Приказка 12. Есень 13. Вечерь 14. Звездите Дора Петрова Габе (с рождено име: Изидора Пейсах) е българска поетеса, писателка и преводачка от еврейски произход. Дъщеря е на Петър Габе, преселник от Русия, публицист и общественик. Завършва гимназия във Варна, записва естествени науки в Софийския университет (1904) и следва френска филология в Женева и Гренобъл (1905 - 1906). Учителка по френски език в Добрич (1907). От 1911 до 1932 г. пребивава многократно (със съпруга си проф. Боян Пенев и самостоятелно, във връзка с преводаческата си дейност) в чужбина: Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция, Великобритания. През 20-те и 30-те години на XX век изнася в България и зад граница сказки по проблеми на българската литература и за съдбата на Добруджа. През 1925 г. Министерството на народната просвета ѝ възлага да редактира (съвместно със Симеон Андреев) библиот. поредица "Библиотека за най-малките". По-късно е редактор (1939 - 1941) на детското списание "Прозорче". Дора Габе е сред учредителите на Българо-полския комитет (1922), на Българския ПЕН клуб (1927) и негова дългогодишна председателка. Съветничка по културните въпроси в Българското посолство във Варшава (1947 - 1950), представителка на България в международните конгреси на ПЕН клубовете, в международното сътрудничество. През 1968 г. е удостоена със званието "Почетен гражданин на град Толбухин". За пръв път в Шумен публикува стихотворението "Пролет" в сп. "Младина" (1900). Истинският ѝ творчески дебют са стихотворните цикли, поместени в списанията "Мисъл", "Демократически преглед" и "Ново общество" през 1905 - 1906 г. Първата лирична стихосбирка на Дора Габе "Теменуги" е в духа на модния в началото на века сецесионен сантиментализъм и отчасти - на налагащата се поетична конвенция на символизма. Създадена е с редакторската намеса на Пейо Яворов (стигаща до съавторство) и при съставителството на проф. Боян Пенев, чиито образи поетесата съхранява трайно в емоционалната си памет, вплита имплицитно и чрез посвещения в късното си творчество. Дора Габе разгръща дарованието си и в областта на детската литература. Дебютира в "Златна книга на нашите деца" на Александър Божинов през 1921 г. Книгите ѝ за деца от 20-те до 60-те години са настолно четиво на няколко поколения български деца, принадлежат към класиката на детското литературно наследство. Особено място в творчеството на Дора Габе за деца (осъществено и в прозаични жанрови форми) заемат мемоарните импресии, събрани в книжката "Някога". От началото на второто десетилетие до края на 30-те години обнародва поезия за възрастни и деца, пътеписи, разкази, есеистична проза, импресии, отзиви за театрални статии по въпроси на чуждестранната и българската литература, спомени за поети и писатели в списанията "Съвременна мисъл", "Златорог, "Полско-български преглед", "Демократически преглед", "Листопад", "Добруджански преглед", "Изкуство и критика" и др., във вестниците "Слово", "Епоха", "Вестник на жената", "Свободна реч", "Зора", "Женски глас", "Мисъл", "Съвременник", "Вестник на вестниците", "Дневник", "Заря" и др., в детските периодични издания "Светулка", "Детска радост", "Детски свят", "Другарче", "Детски живот", "Росица", "Славейче", "Весела дружина", "Прозорче" и др. След 1944 г. публикува в литературния и периодичния печат, в детските списания "Славейче", "Дружинка", "Деца, изкуство, книги" и др. Корици: Твърди