За книгата
Щрихи към интелектуалната биография на едно (и повече) български поколения Книгата изследва отношението между България и френската култура (особено Париж) чрез призмата на интелектуалната история на българските поколения - тези, които са получили образованието си или са били повлияни от френската култура, от Възраждането до малко след средата на ХХ век и по-нататък. Авторката разглежда "мифа" за Париж като културен, символичен и интелектуален ориентир - не просто като град, а като идеал, метафора, "място-надежда", което е оформило мисленето и позициите на интелектуалците. "Париж" като символ на модерност, европейското, образованието и интелектуалното израстване. Българските поколения интелектуалци и как те са се обръщали към френската културна традиция - с възхищение, със стремеж, понякога и със съмнение. Въпросът за родното и европейското: как чрез контакт с френската култура се преосмисля българската култура, идентичност и мислене. Историческия контекст - от междувоенния период, прехода, социалистическия режим и послесоциалистическите времена. Книгата е важна за разбиране на културно-историческия процес в България - как интелектуалната ориентация към Франция/Париж е оформяла едно поколение, как се вписва това в модернизационните процеси и как въпросът за европейското се преплита с националното. Освен това, тя позволява да се проследят "интелектуалните биографии" на личности и поколения, чието образование или мислене е било свързано с френския културен контекст. Корици: Меки