За книгата
Книгата "Одринският мир от 1829 г. и балканските народи" обикновено разглежда едно от най-важните събития в историята на Балканите през XIX век - Одринският мирен договор, подписан на 14 септември 1829 г. между Руската империя и Османската империя, след края на Руско-турската война (1828-1829 г.). В началото на XIX в. Османската империя преживява дълбока криза. Националноосвободителните движения на балканските народи (гърци, сърби, българи, влахи) и военният натиск на Русия я принуждават да прави отстъпки. Руско-турската война от 1828-1829 г. е пряко следствие от Гръцката освободителна война и от намесата на Русия, Великобритания и Франция в защита на християнските поданици на султана. Мирът е подписан в Одрин (днешен Едирне). С него Османската империя признава военната победа на Русия и прави редица териториални, политически и икономически отстъпки. Русия получава устията на Дунав, градовете Анапа и Поти на Кавказ. Влашко и Молдова (по-късно - Румъния) получават автономия под руски надзор. Сърбия получава потвърждение на своята автономия. Гърция на практика получава международно признание на независимостта си, макар формално това да се узаконява малко по-късно. Османската империя се задължава да гарантира сигурността и правата на християнските поданици, включително и на българите. Българите се надяват, че след победата на Русия ще последва и тяхното освобождение. Макар това да не става още тогава, Одринският мир пробужда националното самосъзнание и създава предпоставки за бъдещата Българска възрожденска дейност. Гърците печелят най-много - тяхната независимост е фактически призната. Сърбите укрепват своята автономия и засилват институциите си. За влахите и молдовците - автономията става основа за формирането на съвременната Румъния. Одринският мир е решаваща стъпка в разпада на османското господство на Балканите. Той показва, че Великите сили, особено Русия, ще играят ключова роля в балканските дела, и че националните движения вече не могат да бъдат потискани напълно. Корици: Твърди