За книгата
Трудът не е просто история на философските идеи, а социокултурен анализ на условията, в които философията съществува като професия, институция и публична дейност. В центъра на изследването стои понятието "философска публичност" - съвкупността от институции, професионални общности, издания, форуми и практики, чрез които философското знание се създава, разпространява и оценява. Авторът разглежда философията не само като система от идеи, а като обществен феномен, зависим от политическата среда, образователните институции и културните механизми на дадена епоха. Основните теми в книгата включват: Философската култура в тоталитарна България ролята на марксизма-ленинизма като официална идеологическа рамка; мястото на философските институции в държавната система; отношенията между философите, властта и академичната среда; ограниченията и възможностите за философско творчество в този период. Преходът след 1989 г. промяната на философските институции; освобождаването от идеологически контрол; кризата на професионалната идентичност на философите; новите форми на философска комуникация и публичност. Структурата на философската общност университети и научни институции; философски дружества; специализиран философски печат; конференции, дискусии и други публични форми на философски живот. Корици: Меки