За книгата
Видено и чуто Роден е в лозенградското село Ковчас, тогава в Османската империя. Баща му Георги Чорбаджиев е един от най-знатните хора в селото. Собственик на земи и стада, той предава на сина си отношение на стопанин към света и хората. Семейството се преселва в Княжество България в изоставеното черкезко село Гергебунар (дн. Росеново, Бургаско) и по-късно в Бургас, където баща му е собственик на Минковия хан[2]. Петко Росен завършва гимназия в Русе през 1901 г. Записва се в Историко-филологическия факултет на Софийския университет, по-късно се прехвърля в Правния факултет. През 1903 г. участва в Преображенското въстание в Странджа. Следва правни науки в Париж и Женева. От 1909 г. се установява в Бургас. Участва в Балканската и Първата световна война, като служи в Четвърти пехотен македонски полк. След войните, след тригодишен престой на гребена на Беласица, Росен отново се установява в Бургас. Известно време е окръжен управител и народен представител. Работи като адвокат и литератор. Поддържа близки контакти с политика Кимон Георгиев.[3] Запазена е негова кореспонденция със Стефан Тинтеров. Заради русофилските си чувства е интерниран в началото на Втората световна война за шест месеца в Панагюрски колонии. В хода на войната Росен протестира и е против депортиране на българските евреи. Участва пряко в спасяването на евреите в Бургас, като организира делегация до царя и други институции, които имат властта да спрат депортирането. Корици: Твърди
Между народа — Петко Росен. Издателство: Хемусъ. Година: 1933. Език: Български. 160 страници. Състояние: Много добро.