За книгата
Тодор Димитров Павлов е български марксистки философ, политик и журналист, виден деец на Българската комунистическа партия, регент на България (9 септември 1944 - 15 септември 1946). Народен деятел на науката и културата, академик. Тодор Павлов е роден на 14 февруари 1890 г. в Щип (тогава Османската империя) в семейството на учителя Димитър Павлов Грозданов. През 1914 г. завършва висше образование в Софийския университет по специалност философия и педагогика, след което преподава като учител в Казанлък (1914 - 1919), Лом, Ихтиман и Бяла черква. През 1919 г. става член на БКП. През 1922 - 1923 г. е главен редактор на прокомунистическия вестник "Младеж". През лятото на 1923 г. е арестуван, но по-късно е освободен. През 1924 г. е избран в ръководството на легалната Партия на труда и в Централния комитет на нелегалната комунистическа партия. След атентата в църквата "Света Неделя" от 16 април 1925 г. е арестуван и осъден на 12 г. затвор. През 1929 г. е амнистиран и освободен. Участва в Учителската професура и в Антивоенната лига. През 1932 г. емигрира в СССР и става професор по диалектически материализъм в Института за червена професура в Москва. През 1936 г. се завръща в България и се отдава на публицистична дейност. В периода 1941 - 1943 г. е интерниран в концлагери. На 9 септември 1944 г. с решение на НК на Отечествения фронт и постановление на правителството е назначен за регент на Царство България. Като регент упражнява всички права, застъпени в Търновската конституция, включително и да назначава и уволнява висшия команден състав на армията. През януари 1945 г. е избран за почетен председател на Македонския научен институт заедно с Димитър Влахов. Участва в списването на "Македонска мисъл" и защитава проюгославски и промакедонистки идеи[1]. По случай пренасяне костите на Гоце Делчев в Н. Р. Македония на 7. X. 1946 г. в Народния театър в София държи промакедонистка реч. През 1945 г. е избран за академик. Павлов е професор в Софийския университет в периода 1946 - 1948 г. Народен представител от 1946 до 1976 г.[2] Член на Централния комитет на БКП от 1957 до 1977 г., член на Политбюро на ЦК на БКП от 1966 до 1976 г., 2 пъти член на Президиума на Народното събрание (1947 - 1954 и 1962 - 1971). Председател е на Българската академия на науките в периода 1947 - 1962 г.[3], директор на Института по философия на БАН (1949 - 1952 и 1960 - 1977), почетен председател на Съюза на българските писатели.[4] Два пъти пъти е "Герой на социалистическия труд" (указ № 60 от 13 февруари 1960 и указ № 100 от 13 февруари 1965) и веднъж "Герой на Народна република България" (1970). Лауреат е на Димитровска награда (1950), има пет ордена "Георги Димитров" (1956, 1959, 1960, 1965), два ордена "Ленин" (1964, 1970) и златен медал "Карл Маркс".[5][6] Корици: Твърди
Академик Тодор Павлов Научнотворческо и педагогическо дело — Александър Атанасов. Издателство: УИ "Св. Климент Охридски". Година: 1990. Език: Български. 214 страници. Състояние: Отлично.