За книгата
Рядко библиографско издание. Книгата е пълен комплект от 1-50 книжка плюс списък на наградените изложители, две карти на изложението, с оргинални корици не е предподвързвана. Известно е, че идеята за устройване на български мострен панаир се заражда в началото на 90-те години на XIX в. Според някои източници тя принадлежи на Захари Стоянов и Иван Андонов, вдъхновени от Парижкото изложение през 1889 г. Още на следващата година, българският дипломатически представител във Виена Григор Начович прави предложение за организирането на земеделско-промишлено изложение в Русе и представя проектоправилник за него. Катализатор на начинанието стават репортажите на Сава Дацов за панаира в Прага от 1891 г. Същата година правителството на Стефан Стамболов взема решение за организиране на голямо търговско изложение. Вече като министър на финансите Григор Начович прави решителна стъпка в тази посока, като назначава управителна комисия по уреждане на местните земеделско-промишлени изложения в Пловдив и Русе. Целта е "да се представи състоянието на земеделието, промишлеността и учебно-художественото дело в България; да се поучат и насърчат местните производители за постигание на едно подобрение на производителността и да се помогне за развитието на търговията на страната. " Пловдивчани са обхванати от невиждано въодушевление. За главен архитект на мострения панаир е избран швейцарецът Хайнрих Майер, а придворният градинар Люсиен Шевалс, завършил парково изкуство в Париж, ръководи озеленяването. Така за няколко месеца старото турско гробище в източната част на Бунарджика се превръща в прекрасен парк с богато декорирани зелени площи, езера, фонтани и пещери, наречен по-късно "Цар-Симеоновата градина", където са построени павилионите на участниците от цял свят в първото българско изложение. Откриването на първия мострен панаир в Пловдив става на 15 август 1892 г. с голям военен парад в присъствието на княз Фердинанд, правителствени лица, дипломати и множество хора жители и гости на града домакин. Топовни салюти от Сахат тепе оповестяват началото на голямото събитие, а под звуците на националния химн, изпълнен от военен духов оркестър, министърът на финансите Григор Начович приветства присъстващите. Представителни експозиции в изложението имат почти всички по-големи български градове, както и западни фирми от Австрия, Германия, Унгария, Чехия и др., общо 24 страни. В продължение на 72 дни панаирът и павилионите му са посетени от над 167 000 души от България и чужбина. За пръв път българите влизат в пряк досег с модерни изобретения и научно-технически постижения, измежду които вършачка, шевна машина "Сингер", балон, електрическо осветление, телефон и др. Организира се първото колоездачно състезание и е уредена първата художествена изложба. След изложението в България масово навлизат представените нововъведения. Наред с чуждестранните гости българските производители представят своите успехи в областта на копринарството, тютюнопроизводството, текстилната промишленост и кожухарството, показани са етерични масла и българско вино. Изложението получава широк отзвук в българския и чуждестранния печат. Въпреки големия успех на родолюбивото начинание, Пловдивското изложение от 1892 г. остава еднократно събитие за дълъг период. Едва през 20-те години на XX в. идеята за създаване на ежегоден панаир бавно си пробива път сред деловите и общински кръгове в града. Следващата по-сериозна стъпка в тази посока се прави през 1933 г., когато в новопостроената сграда на Промишленото училище е организирана Национална стопанска изложба с 424 изложители. Второто търговско-промишлено изложение се провежда през 1934 г., а две години по-късно поредният мострен панаир в Пловдив е обявен за международен. Корици: Твърди
Нашето първо изложение. Бр. 1-50 / 1891-1892 — Колектив. Издателство: Пловдивска окръжна комисия. Година: 1891-1892. Език: Български. 400 страници. Състояние: Много добро.