За книгата
Еманюел Муние (1905-1950) е френски философ и християнски персоналист, основател на сп. Еспри, създадено през 1932 г. като теоретичен орган на френския персонализъм. Според Муние персонализмът е философско, морално и социално учение, което признава абсолютната ценност на личността. Човешката личност е "първична реалност", тя е "главен обект и необходимо съдържание на философията". Муние прави категорична разлика между личност и индивид. Ако индивидът е изолиран човешки "Аз", потънал в своя вътрешен свят, личността е най-висшата духовна същност, единствено съобщима в света. Личността е активна, насочена в служба на човечеството, но и открита за духовно усъвършенстване, открита към трансцендентното. Ето защо, макар и да споделя общата за екзистенциализма идея за "ангажираност", Муние внася в това по-нятие важни корекции. Личността не е "захвърлена в света" (както настоява Сартр), не е враждебна на историческия и социален свят, а е разумно въвлечена в него, преобразувайки го, в съответствие с автентичния проект на човека, открит за Бога. Сред по-известните му книги, освен познатия на българския читател Увод в екзистенциализма, София, Славика, 1993, са и: Манифест в служба на персонализма (1936), Малро, Камю, Сартр, Бернанос. Надеждата на отчаяните (1953), Малкият страх на ХХ в. (1954) и др. Корици: Меки
Увод в екзистенциализма — Еманюел Муние. Издателство: Славика. Година: 1993. Език: Български. 141 страници. Състояние: Добро.