За книгата
Десанка Максимович (16.05. 1898, село Рабровица - 11.02. 1993, Белград) е сръбска писателка и преводачка. Родена като седмо, най-голямо, дете в семейство на селски учител, който писал поезия за деца и пиеси за юношите. Прекарва детството си в сръбското село Бранковина, където баба й - добра разказвачка - й открива света на народните песни и приказки. Завършва гимназия в град Валево. През 1914 г. баща й умира от тиф. През 1919 г. пристига в Белград. Завършва философския факултет на Белградския университет (1924), после учи в Сорбоната, където защитава дисертация за Жана д’Арк. Преподавала сръбски език в женски гимназии. През 1933 г. се омъжва за руския емигрант Сергей Сластиков. Публикува от 1920 г. Дебютният й поетичен сборник "Стихотворения" се появява през 1924 г., той е последван над двадесет сборника със стихове, разкази и романи - "Отворен прозорец" (1954), "Бунтовната класа" (1960), "Да не се забравя" (1969). В ранното й творчество (сборниците "Стихотворения", 1924, "Градината на детството", 1928, "Зеленият витяз", 1930) преобладава любовната и пейзажна лирика. В "Нови стихотворения" (1936) широко са представени и социалните теми. През Втората световна война в редица творби предава патоса от мъжествената съпротива на сръбския народ срещу фашизма. В следвоенните години издава сборниците със стихове "Поетът и родният край" (1946), "Мирисът на земята" (1955), "Пленникът на съня" (1960), "Говори тихо" (1961), "Искам помилване" (1964), "Нямам повече време" (1973), "Летопис за потомците на Перун" (1976), "Стихове от Норвегия" (1976), "Избрани стихове" (1980), "Слово за любовта" (1983), "Ще помня всичко" (1988). Удостоявана с редица литературни награди. Член на Сръбската академия на науките и изкуствата (1959). Автор на широко известна патриотична и любовна лирика, в която следва класическата традиция. Превежда руска, полска, словенска и др. поезия. Автор на над 30 книги в стихове и проза за деца. През 1933 г. превежда на сръбски език цикъл стихове за деца от наши поети, а през 1949 г. - Ботеви стихотворения. От 1935 г. е превеждана на български език, а след 09.09.1944 г. голям брой нейни стихотворения са печатани в периодиката ни. През 1945 г. пише стихотворения към българския народ и към българските писатели, които посещават Белград непосредствено след освобождението му. Самата тя посещава страната ни през 1935 г. и 1946 г. У нас става носител на ордените "Дамски кръст" (1946) и на "Кирил и Методий" първа степен. Почетен гражданин на Крагуевац. У нас е публикувана книгата й "Мирисът на земята. Избрана лирика" (НК, 1963) в превод на Елисавета Багряна, Димитър Пантелеев и Иван Коларов. Корици: Меки
Сърцето на куклата — Десанка Максимович. Издателство: Заря. Година: 1947. Език: Български. 48 страници. Състояние: Добро.