За книгата
Василий Иванович Суриков е руски художник, представител на передвижниците, действителен член на Петербургската художествена академия, майстор на историческата живопис, обединил традициите на историческия романтизъм с новаторството в живописта. Рисуването привлича момчето още от най-ранните му детски години. На 6-годишна възраст успява да прерисува една гравюра на Петър Велики и я оцветява в червено и синьо. През 1854 година баща му получава назначение в акцизното управление на село Сухой Бузим и цялото семейство се премества там. На 8-годишна възраст пристига в Красноярск и завършва два класа като приходящ в училището на църквата "Вси светии". Родителите му остават да живеят в Сухой Бузим, а той е настанен при леля си. През 1858 година постъпва в Красноярското окръжно училище, където учи в продължение на три години. Първият, който забелязва таланта на момчето е учителят му по рисуване Николай Гребнев. От него Василий получава и първите си уроци. За най-ранно негово произведение се приема картината "Салове по Енисей", която рисува на 14-годишна възраст. Когато момчето е на 11 години, баща му умира от туберкулоза в дома им в Сухой Бузим, а майката се връща с децата си в Красноярск. Семейството изпитва сериозни финансови затруднения и разчита единствено на наема, който получава от квартиранти, настанени на втория етаж в къщата им. Василий е принуден да напусне училище и да постъпи в Енисейското губернско управление като писар. Василий Иванович Суриков - русский художник, представитель передвижников, действительный член Петербургской Академии художеств, мастер исторической живописи, соединивший традицию с историческим романтизмом с новаторством в живописи. Рисовал мальчика с самого раннего детства. В 6 лет я успела и нарисовала гравюру Петра Великого и расцвела красным и синим цветом. В 1854 году башма получила назначение в акцизный отдел села Сухой Бузим и целое семейство со всеми там преимуществами. В 8 лет меня отправили в Красноярск и я закончил два класса, поступив в школу при храме Всех Светов. Его родители остались жить в Сухом Бузиме, и такая же была создана в его Тетке. В 1858 году, в год зачисления в Красноярское уездное училище, они проучились три года. Первой, у кого есть талант, мать учителя рисования Николая Гребнева. Василий также получил от него свои первые уроки. К самым ранним негосударственным работам этого приема относится картина «Бальзамы по Енисею», написанная иногда в 14-летнем возрасте. Когда мальчику было 11 лет, отец умирал от туберкулеза в своем доме в Сухом Бузиме, а мать с двадцатых годов уезжала в Красноярск. Семья испытывает серьезные финансовые трудности и предназначена только для аренды, некоторые из них получают от жильцов, стоящих на втором этаже дома для них. Василий вынужден был напрасно учиться в школе и поступить в Енисейское губернское управление писарем а.с. Корици: Твърди
Василий Иванович Суриков 1848-1916 — Колектив. Издателство: Искусство. Година: 1974. Език: Руски. 144 страници. Състояние: Много добро.