За книгата
Съдържание: Увод 1. Условия за изграждане па Български въоръжени сили (1878-1885 г.) 2. Учителите на българското опълчение 3. Първостроители на редовната българскаармия 4. Руските офицери в армията на Княжество България 5. Военният аспект на българо-руските отношения 1879-1833 г. 6. Руските офицери в Източнорумелниската милиция Заключение Указател на личните имена Приложения С подписването на Санстефанскня мирен договор националносвободителните борби на нашия народ и освободителната мисия на руските воини на Балканите се увенчаха с успех. Освободена беше България! По вина обаче на някои западни държави - главно Англия и Австро-Унгария, - които не признали Санстефанския мирен договор, в Берлин бил свикан конгрес на великите сили (юни-юли 1878 г.), който разпокъсал политически българския народ. Вместо свободна България конгресът оповестил само Северна България и Софийски окръг за "Княжество България", което било поставено под върховенството на турския султан. Южна България била обособена като автономна област, наречена "Източна Румелия" - управлявана от генерал-губернатор, назначаван от султана. Част от българския народ заедно със своите земи останала в пределите на османската държава. Пред българите стояла повелята да извоюват окончателно своята независимост и да се обединят. Непосредствено след войната Русия съдействувала за осъществяването на тази повеля. Тя помагала на България да изгради свои държавни институции. Особено важно значение имало съучастието й в създаването на български въоръжени сили, чието начало било поставено със сформирането на Българското опълчение (1876-1877 г.). Корици: Твърди
Руските учители на българското воинство — Георги Вълков. Издателство: Военно издателство. Година: 1977. Език: Български. 228 страници. Състояние: Много добро.