За книгата
Мисли, бележки, есета Илия Волен (също Илийчо Волен, псевд. на Марин Христов Стаменов) (с. Ъглен, Ловешка област, 13.10.1905 - София, 16.08.1982). Учи в началното училище в Ъглен, после в Бежаново и Дерманци; през 1920 постъпва в прогимназията в Луковит. Остава рано сирак, през май 1917 баща му загива в Първата световна война. Завършва Духовната семинария в София (1921-1927). Оттогава са и първите му литературни интереси, чете Хамсун и Пруст, Достоевски и Бабел, Бунин и Чехов. Към литературна дейност го насочва учителят му по литература в Семинарията Драган Зографов, преводач на "Сид" от Пиер Корней. През 1924 публикува стихотворения в сп. "Дионисус" (ред. Симеон Дановски), повлияни изцяло от поезията на Николай Лилиев и Димчо Дебелянов; през 1925-1926 печата стихове в издаваното от Синода списание "Християнка". Първите му по-сериозни публикации са две рецензии - за сборника с разкази "Ръж" от Ангел Каралийчев и за повестта на Панчо Михайлов "Под земята" (сп. "Часове", 1925, кн. 1). Тази ранна насоченост към критическо осмисляне намира израз в по-зряла творческа възраст в склонността на И. Волен към размисли, есета, сентенции. В кн. 2-3 от 1925 на сп. "Часове" публикува и първия си разказ - "На улицата", с подпис Марин Христов. През 1926 в кн. 5 на сп. "Копнежи" излиза вторият му разказ - "Под пръстта", с подпис Илийчо Волен. Годините на учене в Семинарията за И. Волен са и време за навлизане в литературния живот, за създаване на първите литературни контакти. Тогава се запознава с Антон Страшимиров и става един от активните сътрудници на неговия в. "Ведрина" заедно с Георги Караславов. Вече познава и Трифон Кунев, който също е от с. Ъглен, сприятелява се със Спас Кралевски. Във "Ведрина" публикува разказите "Цанковата мъка" (1926), "Как забогатя дядо Панко" и "Дядо Панко князът" (1927). Заради контактите с А. Страшимиров през 1927 И. Волен и Г. Караславов са арестувани и държани в полицията 12 дни, Илия Волен е изключен от Семинарията, а после отново възстановен. За арестуването им А. Страшимиров пише протестна бележка в бр. 22 на вестника, в рубрика "Полицейски". Илия Волен следва две години славянска филология в Софийския университет (1927-1929), работи като секретар в Митрополията във Враца (1928-1929) и като чиновник в архива на Св. Синод (1930-1937). Уволнен е от Синода през 1937, защото публикува в сп. "Златорог" разказа "Юноша" - една творба, която разкрива силата на подсъзнателното и крайната подвластност на душата на човека на тъмните сили. Корици: Твърди
Търсене на истини — Илия Волен. Издателство: Държавно издателство - Варна. Година: 1973. Език: Български. 253 страници. Състояние: Много добро.