За книгата
Венко Марковски (псевдоним на Вениамин Миланов Тошев), български и македонски писател - поет, драматург, фолклорист, е роден на 05.03.1915 г. в Скопие. Семейството му произхожда от Велес. Коста Църнушанов пише за "железния български дух" на фамилията му. Получава средно образование в сръбско училище в родния си град. През 1937 г. се крие в Белград, после идва в България. Завършва специалността "Славянски филологии" в Софийския университет. Печата в сп. "Илюстрация Илинден", сп. "Завети" и др. са След първата си книга "Майчин език. Народни бигори" (1938, с предговор от академик Стефан Младенов) издава книгите "Сонети "Данте Алигиери" (1938), "Лулкина песна" (1939), "Гоце" (поема, 1940), "Илинден" (поема, 1940), "Македонска лирика" (1940), "Чудна е Македония" (поема, 1940) . Заради поемата му "Бие дванайсет" издадена нелегално е арестуван в началото на 1941 г. и лежи в лагерите "Гонда вода", "Кръсто поле" и в Софийския централен затвор. Известно време е на лечение в санаториума "Искрец". Партизанин. По време на участието си в съпротивата от 1943-1945 г. и в изграждането на новата югославска република Македония е войнстващ македонист. Години по-късно променя позициите си, отказва да поддържа идеите на македонизма и изпада в изолация. Привърженик е на сближаването със СССР и е противник на курса на Й. Б. Тито и югославските комунисти. През 1956 г. е осъден и изпратен в концлагера на остров "Голи оток", където прекарва 5 години. През 1965 г. намира отново убежище в България. Издава книгите "Епос" (1944), "На исток. Сонетен венец" (1944), "Орлицата" (поема, 1944, 1950, 1966), "Порои" (1946), "Климе" (роман в стихове, 1946), "Сборник стихове" (1953), "Диалог" (1967, с предговор от Симеон Русакиев), "Епопея на незабравимите" (стихове, 1967, с предговор от Г. Караславов), "Мойот монолог" (поема, 1968), "Истината е жестока"(стихове, 1968, с предговор от Симеон Русакиев), "Пловдив" (1968), "По твоя път" (поеми и стихотворения, 1969), "Партийо, тебе славим" (поема, 1971) "Помни" (стихове, 1973), "Сплотените ръце са несломими" (стихове, 1975), "Избрани произведения" (в 2 т., 1975, 1976), "Предания заветни" (1981), "Избрани произведения" (в 4 т., 1985), "Чернобил" (1987), "Островът на смъртта" (мемоари, изд. в САЩ, 1982 г.), "Кръвта вода не става" (историческа публицистика, 1981, 2002). Лириката му е силно повлияна от фолклора. Активен събирач на народни песни. Изявява се и като драматург - автор е на пиесите в стихове "За родния кът" (1946), "Легенда за Гоце" (1951, 1970) и др. Носител на Димитровска награда (1969). Народен деятел на културата (1976). Академик (1979). Член на БКП, на СБП. Умира на 7 януари 1988 г. в София. Баща на писателя Миле Марковски и пианистката Султана Марковска, дядо на Игор Марковски и Вени Марковски. Умира на 07.01.1988 г. в София. Корици: Твърди
Епопея на незабравимите — Венко Марковски. Издателство: Отечествен фронт. Година: 1967. Език: Български. 164 страници. Състояние: Много добро.