За книгата
Александрийският манастир "Св. Пророк Илия" се намира в местността "Текето", на около 1 км северозападно от село Александрия, на 10 км от село Крушари. Манастирът е уникален с това, че е известен и като теке (мюсюлманско светилище) "Мустафа Канаат", еднакво тачен е както от християни, така и от мюсюлмани. Святото място е било известно още през античността. Това е засвидетелствано от все още личащите се останките от старо езическо светилище в близост до манастира. Непосредствено до текето, на североизток от него, се е намирало аязмото със засводен с каменни квадри отвор и тухлен под. На 10-ина метра южно от текето е имало малка екседра, обърната на запад и най-вероятно свързана с някакъв култов ритуал. Съществуват различни сведения за времето на възникване на обителта, но повечето изхождат от местните легенди и предания. Има предположения, че Александрийският манастир, както и много други църкви и манастири, се е появил по време на управлението на цар Иван Александър (1331-1371 г.). Според легендата християнският манастир е разрушен скоро след падането на България под османско робство, когато е извършено поголовно унищожение на църкви и манастири. По-късно, след дълги години запустение, на неговото място е било издигнато мюсюлманско светилище - теке. На този етап няма сигурни доказателства, че това светилище е съществувало още през средновековието, поради което не може да се приеме хипотезата за приемственост между християнски храм и мюсюлмански молитвен дом. Може да се предположи, че текето край с. Александрия следва класическия път на възникване и развитие на мюсюлманските манастири, или с другояче казано, че неговата начална история е пряк резултат от наложилата се още в първите векове на османското владичество практика за създаване на нови вакъфи. Текето въниква най-вероятно през ХVІІ-ХVІІІ в., но на този етап все още е невъзможно да се каже кои са били неговите първи обитатели. Предвид обичайната практика и изображенията върху дърворезбените пана може с голяма доза сигурност да се предположи, че те са се представяли за бекташи, тъй като последните били патрон на еничарския корпус и като такива разполагали с височайшето благоволение и покровителство на династията на Османовци. Този факт най-вероятно осигурявал на текето векове наред необходимото спокойствие и му давал възможност за развитие. Началото на ХІХ в. ситуацията коренно се променила. Наново започнали гонения срещу дервишите, този път - породени от разтурването на еничарския корпус и забраната на закрилящия го Бекташийски орден. Доколко тези гонения са засегнали текето край с. Александрия, е трудно да се каже. Със сигурност обаче неговата религиозна дейност не била напълно прекратена. През ХІХ в. текето започнало да се посещава и от заселилите се по това време в с. Капаклии (старото име на Александрия) християни. Така то се превърнало в двойно светилище, в което култът към мюсюлманския светец Мустафа Канаат съжителства с този към християнски светец - св. Илия. И за двамата светци има не малко предания и легенди. Прави впечатление, че в тях присъстват същите мотиви, които обикновено се срещат и за светците в останалите светилища по нашите земи. Някои от тях най-вероятно са дело на самите дервиши, които по друг начин трудно можели да спечелят доверието на вярващите и да привлекат повече поклонници в своята обител. Легенди и предания създавали и самите вярващи, които също търсели своето обяснение. Манастирът край с. Александрия просъществувал да средата на XX век. Близо цяло столетие той се почитал и посещавал от различни етно-конфесионални общности: шиити; казълбаши; ортодоксални мюсюлмани; християни и дори цигани. Християните идвали на това място на Илинден (2 август), а мюсюлманите, главно казълбаши, - обикновено на Гергьовден, когато събиранията ставали най-многолюдни. Поклоници не липсвали обаче и през останалите дни от годината. Те идвали тук от всички краища на Добруджа и Лудогорието, за да измолят от светеца живот, здраве и закрила и някои от тях дори преспивали на текето, преди да заколят курбан, да вържат парцалчета по клоните на вековните брястове и да се измият с лековитата вода - на практика пра-стари ритуали, свързани с древните вярвания на хората и преклонението им пред силата на камъка, дърветата и водата, само че вече осмислени през призмата на народното християнство и на народния ислям. Корици: Твърди
Манастирът "Св. Пророк Илия" - село Александрия — Георги Казанджиев. Издателство: Матадор 74. Година: 2007. Език: Български. 88 страници. Състояние: Отлично.